Извора на белоногата - Харманли

"Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма, която ся казва Акъ балдъръ чешмеси…" Така започва една от най-прочутите поеми в българската литература "Изворът на белоногата". През далечната 1873г Петко Славейков написва тази творба, възхвала за силата на духа на българската жена и красотата на българското село. Историята разказва, че Славейков е прекарал известно време от своя живот в Харманли и е имал възможността на опознае региона. Той силно желаел да разбере къде бил погребан Вълкашин. Именно това желание го води до прочулата се по-късно, благодарение на него, чешма. "Ак балдър чешмеси" или както днес наричаме чешмата "Изворът на белоногата" е изградена в края на XVI век от Сиавюш паша. Издигната е статуя на главната героиня белоногата Гергана, която възхитила големия везир с достойното си поведение. Хората разказват, че навремето до чешмата имало три надписа върху мрамор, от които днес е запазен само единият: "Благодарение на водата всяко нещо е живо. Благотворителят почитания Сиавюш паша. 1585." При разкопки проведени през 1960г от Археологическия институт на БАН е потвърдено, че чешмата край Харманли е изградена в края на XVI век заедно с прочутия мост на Олудере и с вече съборените кервансарай, джамия, хамам. При разкопките е разкрита и тракийска керамика от предримската епоха, свидетелстваща за съществуване на селище още преди 2500 години. Или с други думи – около изворът винаги е имало живот.