сервиз на хладилници варна

„Евреите във Варна, Провадия и Добрич“ от Велин Пасков

В книгата "Евреите във Варна, Провадия и Добрич" са събрани исторически данни, свързани с евреите във Варна и близки градове. Книгата излезе в годината, в която в България се отбелязва 70-годишнината от спасяването на българските евреи.

Разказът за еврейската общност във Варна е най-обстоен и би представлявал интерес за всички, които се интересуват от историята на града, където в началото на ХХ век няколко етнически общности определят неговия облик. Специално място е отделено за няколко "срещи на четири очи" – лични спомени на хора, които правят събитията още по-живи.

Срещи на четири очи

Люси Самуил Кемалова – Митева

Вкусни детски спомени с аромат на Пастела и бадеми. Фабриката за текстил в Провадия. Как семейният успех може да се превърне в обществен.

С Люси Самуил Кемалова – Митева се срещнах в Провадия. Дълго време след нашия разговор в ушите ми звучеше кристалният й смях и бях обзет от нейния оптимизъм. Тя бързо ме въведе назад в годините и задочно ме запозна с родителите си.

"Дъщеря съм на двама евреи. Баща ми е Самуил Кемалов. Двадесет и пет години той е бил директор на фабриката за текстил в Провадия, която после се измести извън града. Той е основателят на тази фабрика, той я е строил с всичките му екстри, с градинките, със стаите за почивка. Между другото, той събирал и работници от близките села и ги е обучавал, за да могат да поемат работата и да бъдат тъкачи, предачи. Това се случвало в периода 1958-1960 година.

Баща ми е от Шумен и там се е запознал с моята майка. Тя се казва Лили Мими Мизрахи, оято също е еврейка и знам, че връзката е възникнала на чисто еврейска основа. Когато се запознали, майка ми не е имала висше образование и благодарение на баща ми тя се изучила и станала зъболекар. И до края на живота си, а тя живя много малко – до 51-годишна възраст, тя беше зъболекар в Стоматологията в Провадия. (…) Да се върнем към баща ми. Хората много го обичаха. Той знаеше и турски език, защото махалата в Шумен е била и турска. Той играел с тези деца и научил езика. Като ходеше по селата да събира хора за фабриката, повечето бяха турци. Той им приказваше на турски и ги предразполагаше. Той привлече много млади хора. За тези, които бяха болни, той караше баба ми да им прави едни големи кошници, в които имаше какво ли не – соленки, курабийки, всичко. Той казваше: "Иди и носи на еди кой си". А някои от болните нямаха и родители. Това нещо хората го ценяха и като ме видеха, казваха: "Ти си дъщерята на Кемалов. Ние баща ти няма да го забравим". Един ми казва: "Той ме взе на работа и ми реши проблема", друг ми дума: "Ако не беше той, дъщеря ми нямаше да оздравей".

Когато той почина, в същото време пристигна една жена от Турция, която е работила във фабриката. Идва да го види. И като видя ковчега, беше страхотна трагедия. И всичко, което донесе, баклави и други неща, раздадохме за Бог да пости.

Трябва да ви кажа, че като дете съм живяла много хубаво. И аз съм родена в Шумен, като веднага след това моите родители се преместиха в Провадия и останаха тук. Може да се каже, че еврейската кухня беше в разгара си в нашата кухня. Баща ми беше голям кулинар като готвеше често и много добре. Помня, че бях много хилаво дете и той ме хранеше дс много зеленчуци. Тогава нищо не ми се ядеше и нищо не можеше да ме съблазни. Спомням си, че в Провадия имаше сладкарници, където бонбоните се продаваха по една, една с пияна вишна, една с друг пълнеж, баклави и подобни неща изобщо не ме блазнеха. У нас се ядеше предимно агнешко, и то предимно на скара. Кюфтетата от праз бяха на почит и уважение. Помня как поставяхме варените яйца в кори от лук за Песах, за да ги боядисаме. Имахме печка с дърва и тези яйца се варяха два-три дни. Баба ми ги обвиваше в лучени кори и къкреха бавно. Ставаха тъмно-кафяви, а отвътре бяха като мехлем.

Баба ми, която ме е отгледала, се казваше Луиза Кемалова. Тя много обичаше да точи и винаги у дома имаше юфка и фиде. Всичко се точеше та една голяма маса и беше домашно. Помня една манджа - „Агристада“, която се правеше предимно с корите на зелените тиквички и с бял сос. Помня "Пастела", тази баница е типична за сефарадските евреи, защото ние сме сефарадски евреи.

Моите родители винаги са приказвали на испански, така че да не разбирам. Не са ме учили на испански, но мога да разбера все пак нещо и да попитам. Всъщност те приказваха на Ладино, защото днешният испански е по-различен от това, което ние сме приказвали. Помня много добре моя чичо, който беше фармацевт много дълги години. Той не само знаеше да чете иврит, но също така испански и преподаваше на медицинските сестри в Шумен. Той беше управител на аптека в центъра на град Шумен близо 30 години. А леля ми работеше като лаборантка в кожно-венерическия диспансер.

Много често ходехме в Шумен, където благодарение на леля ми и чичо ми имахме познати семейства. И по време на големите празници, като Рош а Шана през декември, след това Пурим, като Великден, отивахме да празнуваме в Шумен, където моята баба Луиза като домакиня се занимаваше предимно с кулинария. (…)

Имам много приятелки и никога не са ме делили като еврейка. Винаги сме имали прекрасни взаимоотношения и сме празнували винаги с българите нашите празници. Даже може да се каже, че сега празнуваме повече българските, отколкото еврейските. Винаги, когато сме празнували, било то Пурим или друго ,те са били винаги заедно с нас".

© Велин Пасков, „Евреите във Варна, Провадия и Добрич“, издателство МС, Варна 2013

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com