сервиз на хладилници варна

„Виждам“ светлината - разказ от Бехие Ахмед (част 2)

Авторката на текста е ученичка в училището за деца с нарушено зрение ``Д-р Иван Шишманов`` във Варна. Разказът е представен по време на месечните издания на МОТИВ - платформа за млади автори.

- За мен училището ще бъде лъч светлина, която ще победи мрака в душата ми. Да, вече ``виждам`` Светлината, която ще ме води, ще е мой верен приятел.

Училището, гордо изправено, бе построено близо до красива гора. Прозорците му блестяха като свещици, които разпръскваха весела светлинка. Елиф почувства как слънцето погали страните й закачливо, сякаш я поздравяваше с ``Добре дошло, мило дете!``. Детето щастливо се засмя. В двора на училището царствено полюшваха главички прелестните цветя. Родителите на Елиф й показваха растенията, разпръскващи омаен аромат. Тя нежно погали цветенцата, вдъхна от великолепното им ухание.

Пред училищния праг момичето изпита смут, трепет и мъничко страх от тайнството, което предстоеше, но то смело прекрачи преградата, деляща го от училището.

Елиф силно обикна своите учители, защото те бяха мили и добри, разбрани и съпричастни към болката на децата.

Класът на Елиф се състоеше от десет ученици. Седем от съучениците на детето бяха слабо виждащи, а Елиф и още две деца бяха напълно незрящи. Когато милата класна на Елиф забеляза, че тя не се е примирила със съдбата си на сляпо дете, тя отдели един специален час, в който нежно говореше:

- Физическото ослепяване е изключително тежък шок за всеки човек, променящ целия му живот и светоглед. Не може да осъзнае защо му е отнет този чуден дар. Преживява го тежко, защото е виждал величествената красота на природата, лицата на хората, които го заобикалят… Елиф, аз разбирам колко ти е трудно, но не небива да се предаваш. Не позволявай на сърцето си да изстине към живота! Не позволявай на волята си да се скове! Не е лесно да се преодолее болката от такава огромна загуба, но е необходимо страдащият да направи усилия да продължи напред с положителни чувства. Не всичко в живота е розово. Това е твоето изпитание. Ти трябва да докажеш, че си способна да постигнеш изключително много, да покажеш на целия свят, че невиждащите хора също притежават положителни качества. Вие, незрящите, имате по-развити сетива от другите. При нормално виждащите хора най-активният сетивен орган са очите, докато при вас останалите са по-изострени. Има неща, които вие може да ``видите`` със сърцето си, но за останалите те остават невидими. Изумителното е, че физическата слепота може да доведе до духовно проглеждане. Елиф, само защото твоите очи виждат единствено тъмнина, това не означава, че няма светлина за теб. Не бива душата ти да се погребва в мрака! Счупи оковите, които те стягат в желязната си хватка и се отправи към истинската светлина! Тя ще бъде твоята звезда вечерница, която ще те води в мрака, за да не се загубиш в нощта. Единственото, което трябва да правиш, е да следваш тази спасителна светлина. Бъди смела! Всички ние ще ти помагаме, защото тук, в училище, ние сме едно голямо семейство. Строши задушаващите те граници на физическата слепотаи полети към същността си!

Думите на госпожа Таня Боева вдъхнаха надежда в Елиф, душата на която засия от тържество. Светът започна да излъчва светлина. Светлите лъчи напористо разкъсаха черните облаци в нея.

- Днес ще направим крачка по безкрайния път на знанията - съобщи на следващия ден учителката с весел глас.

Първолачетата бяха нетърпеливи.

Учителката раздаде тетрадки и химикалки на тези, които имаха достатъчно зрение, за да пишат на зрящо. На чиновете на останалите сложи метален предмет и малко дървено нещо, завършващо накрая с остър метал.

- Какво е това? - запитаха любопитните деца, когато пръстчетата им разгледаха двата предмета.

- Това са брайлова плоча и шило, с помощта на които ще пишете - обясни с топла усмивка госпожата.

После добави:

- През 1824 година едно петнадесетгодишно момче, ослепяло през ранното си детство вследствие на инцидент, създава азбуката, която осигурява на слепите хора независимост и пълноправие. Той, Луи Брайл, желаел от цялото си сърце да създаде писменост за хората, които са лишени от зрение и постига успех. Вие трябва да вземате пример от него, как силната воля и желание могат да доведат до сбъдването на мечти, изглеждащи недостижими като звездите. Тактилната система за писане и четене, наречена на Луи Брайл, е верен приятел в живота на хората, чийто дар, зрението, е отнето. Брайловата азбука представлява малки правоъгълни блокове, наречени клетки, съдържащи малки релефни точици. Един от начините за писане на брайл е на плоча и с шило. Шилото пробива дупчиците на листа, а малки килийки в плочата обособяват отделните клетки. Всяка комбинация се изписва на гърба на листа и излиза огледално на лицевата страна. Друг начин е писане със специална брайлова машина. По-бързият и удобен начин е този, но него ще учите, когато станете четвърти клас. Първоначално ще развиете чувствителността на пръстчетата си, за да усещате дребните релефни точки. Ръцете ще бъдат вашите „очи“, с помощта на които ще опознавате и изследвате. Е, добре дошли в необятния свят на знанията! Успех! И не забравяйте, че аз и моята обич към вас ще бъдем постоянно с вас, за да ви подкрепяме.

Учителката с любов и търпение показа на всяко от незрящите деца как се пише на брайлова плоча с шило. Изящният контур на брайловите точки внушаваше усещането за духовна хармония и сила. Първите букви, които малките ученици научиха, бяха ``А`` и ``К``. Елиф почувства неописуемо щастие, даряващо я с криле, готови да я понесат във висините. Искаше да обхване целия свят в прегръдките си. Чувстваше как сърцето й пулсира и как кръвта й кипи. Усещаше радостта от това, че е научила нещо ново, нещо, което беше полезно и необходимо. По-късно се потопиха в царството на числата, където момичето също тържествуваше.

Следобед, когато беше занималнята, възпитателката на първолачетата им каза:

- Ще ви дам един много ценен съвет. Спомняйте си за моите думи, когато сте разочаровани от себе си, когато мислите, че сте неспособни да направите нещо! Може да си счупите или нараните нещо, но ако сте достатъчно силни, ще станете, колкото и трудно и болезнено да ви се струва. Ще се изправите, раните ще зараснат, счупеното ще заздравее, а вие ще продължавате напред, натрупали повече опит. Разбирате ли какво желая да ви кажа? Най-важното, мили деца, е да не се предавате никога. Ще постигнете много, ако се трудите упорито. И знайте, че успехите не ``валят`` със скоростта на светлината. Не е възможно, когато пожелаете нещо, да го получите веднага. Всичко става постепенно.

Децата внимателно слушаха думите на госпожа нели Петрова. Осъзнаха, че ако се научат на търпение, ще победят.

Когато Елиф се научи на тридесетте букви от азбуката, започна да взема книжки от библиотеката на училището, за да може да се упражнява и да чете гладко. И успя. Но освен това тя осъзна, че безумно се е влюбила в книгите. Откри опияняващото вълшебство от тях. Четейки, прехласната и запленена от света в книгата, Елиф се потапяше в нежна наслада и сладки мечти. В книгите имаше невидима сила, която неудържимо я привличаше към себе си, която я омагьосваше. Буквите и думите й вдъхваха сила, показваха й необикновени места, разкриваха й геройства, учеха я да разграничава доброто от злото, да намира смисъл и в най-скучното ежедневие, оцветяваха и най-сивия ден. За момичето книгата беше най-добрият пътеводител, отвеждащ го до светлината на знанието. Книгите, които бяха приети със сърце и душа от момичето ,го направиха по-силно, по-мъдро.

Елиф се убеди, че училището беше нейната Светлина, която съзираше в обграждащата я тъмнина. Учението, мероприятията, спортните тренировки, творчеството, музиката, бяха като многобройни звездици, огряващи душата й. Учителите, водещи я по безкрайните пътища на знанията, я даряваха с обичта си, която бе толкова ценна за нея. Елиф ги чувстваше како свое семейство, защото те я разбираха, съветваха я, винаги й оказваха духовна подкрепа. Когато в нея бушуваха негативни емоции, те успяваха да посеят семето на положителното. Учителите й я убеждаваха, че тя ще успее в живота. Вярваха в нея. Заедно с тяхната воля и глрижи, тя изграждаше индивидуалността си. Учителите бляха нейното слънце, което светеше с искряща светлина, което топлеше сърцето и душата й. Тази величествена светлина бе толкова мощна, че изгори мрака в душата й. момичето усещаше училището като свой дом, а хората в него - като свое семейство. То беше огнището, в което пламнаха неговите желания за творчество и нови знания. Душевното и умственото израствате ставаше там.

- Аз ``виждам`` Светлината, която спечели битката с плътния мрак. Благодарение на учителите в мен надделя светлото, а чернотата изчезна безследно! Благодаря ви, учители!

Първата част на разказа можете да прочетете тук.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com