сервиз на хладилници варна

„Александър Капричев: Познат и непознат“ - монография

Монографията, посветена на художника Александър Капричев (1945-2008), е издадена през 2013 година. Първото й представяне е по време на откриването на изложбата в галерията на Българския културен институт в Лондон през ноември 2013 г.

Творчеството на българския художник Александър Капричев, който приживе има само една самостоятелна изложба в родния си град Варна (1996 г.), е все още непознато на широка публика. Голяма част от него се намира във Великобритания, където авторът живее в периода 1999 - 2006 г. Монографията на Чаврад Попов хвърля светлина върху личността и работата на художника.

"Александър Капричев: Познат и непознат" (откъс)

Историята на пластичните изкуства в България от втората половина на ХХ век и по-конкретно от времето около 1989 г., отбелязало границите на две различни обществено-политически системи, все още предстои да бъде написана. Разпънати между предишния канон и днешното хаотично състояние, почти напълно лишено от критерии, нашето изкуствознание и художествена киритка все още остават в дълг към цялостния задълбочен, обективен и непреднамерен анализ на художествените събития и факти от близкото ни минало. Между многото други задачи, които се очартават в тази връзка, все още предстои да бъдат реактуализирани или извадени от частична или пълна забрава отделни имена, без които историята на съвременното ни изкуство би била в много отношения осакатена, а следователно – и далеч по-непълна и едностранчива.

Убеден съм, че едно от тях е името на Александър Капричев. Той заема твърде специфично място в художествената ни култура. Би могъл да бъде ситуиран в известна степен малко настрани от магистралните тенденции през последните 4 десетилитения на ХХ век. Заедно с това, разбира се, в неговото творчество можем да открием всички онези проблеми и тенденции, които съставляват някои от най-важните - при това авангарни - черти от физиономията на пластичните изкуства в България в края на отминалото и началото на настоящото столетие.

По силата на определени исторически и културни парадокси, характерни за периода на "късния социализъм", Александър Капричев е едновременно и "вътре", и "вън" по отношение на текущите процеси в живописта и графиката. Тази в известен смисъл "двойствена" позиция представлява, струва ми се, специфичен български феномен, но заедно с това наверно разкрива и известни аналогии с изкуството на някои други бивши социалистически страни от същия период. Като цяло можем да кажем, че тя е свойствена на онези художници, които по различни причини не приемаха напълно "условията на играта" от ерата на социализма, но в същото време съвсем законно и справедливо се стремяха към пълноценна и нормална реализация.

В условията на демократичното развитие на страната в края на отминалия и в началото на днешния век, творчеството на нашия автор придоби и изяви някои тенденции, които в по-голяма степен бихме могли да свържем със съвременните универсални артистични насоки, отколкото с онези конвенционални норми и клишета, които осезаемо присъстваха в нашето изкуство през времето, когато той се е формирал и е осъществялав първите си стъпки като художник.

Приживе Александър Капричев съвсем съзнателно не се налагаше натрапчиво и егоцентрично на вниманието на публиката, не шумеше, подобна на немалко свои събратя, с някакви показни или амбициозни изяви. Неговото изкуство се разви в пределите на един твърде личен удховен оазис, без да получи приживе онази степен на социализация, която несъмнено заслужаваше. Може би сред различните фактори и причини за това бе и неговият неконформизъм, искреността и честността, с които подхождаше към своето изкуство, както и присъщата му вглъбеност на способност на творческа концентрация. Роден във Варна на 3. 08. 1945 г., бъдещият художник още от малък демонстрира необичайни способности и интереси в областта на рисуването. Без да има пред себе си някакви семейни или родови примери и модели, той си проправя път към света на изкуството по силата на природния си талант, в следствие на онази дълбока, неотменна „вътрешна необходимост“, за която някога говореше Василий Кандински.

Завършил специалност "Декоративно-монументална живопис" в Националната художествена академия през 1985 г. Александър Капричев веднага се насочва към решаването на определени творчески задачи. За него още от самото начало няма съмнение в това с какво ще се занимава в последствие. Не случайно през целия си живот той е художник на свободна практика, необвързан с разпределения (по това време, за сведение на по-младите читатели, имаше подобно правило за осигуряване на работни места на току-що завършилите специалисти в различни области), с началници или колективи. Това обстоятелство му дава възможност решително и последователно да отстоява своето кредо без да се налага да прави безпринципни компромиси със себе си. Струва ми се, че с оглед на някои от най-важните особености на творчеството му, това условие - за остояване на ричната свобода - е било за него най-важното с оглед да успее да реализира своите художнически намерения и планове, както и значителния си творчески потенциал.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com