сервиз на хладилници варна

Японците и природата (част 2 )

Както ви казах в началото, Япония доста често преживява бедствия. Обаче човечеството не може да живее под вечен страх от окръжаващата го природа. То трябва и дори може донякъде да привикне към неудовлетворяващата го среда.

При това нашата природа не е така страшна, както изглежда, а наопаки – нейната красота много повече успокоява страданията, причинени от нея самата.    

Казват, че един известен наш писател – Арисима, който починал преди около 20 години, промълвил в смъртния си час: "Скърбя, че не мога да дочакам есента”. В Япония есента е, както и тук в България, особено привлекателна и мечтателна.

Ние, японците, особено обичаме клена, бамбука и други дървета, които наесен добиват богати багри и разкрасяват още повече живописната ни природа. Ние така обичаме есенните багри, че и в градините садим дървета с оглед на цветното съчетание, което те биха дали на окото през есента.

Струва ми се, че няма никъде страна, в която хората да живеят така дълбоко в душата на природата, както в Япония. Напълно хармонично съжитие с природата – ето как може с една дума да се обрисува животът на японците. Един от героите на реформата  - Меиджи Сайго Нансю, е казал: "Съчетавай се не с човеците, а с небето!” Тук под небе се разбира Бог и истина, но за нас, японците, колко приятно и изразително звучи тази дума - "небе”!

В Япония всяко годишно време има почти еднаква дължина и тези деликатни, естествени явления, които се чувстват при прехода от едно в друго, като едва доловимата, но постоянна промяна на цвета на небето и вида на облаците, дърветата и тревата, самата температура на въздуха, смяната на морската и земна флора и фауна – всичко това е направило японеца много чувствителен по отношение на външния мир.

И облеклото, и храната, и празниците в Япония се съгласуват със смяната на четирите годишни времена.

Така например през пролетта имаме стария традиционен празник на цъфналите вишни. Тогава хората в села и градове се канят помежду си, за да се насадят на красотата на цъфналите в градините им дървета и често пъти си устройват цели забави, като на лунно осветление под дърветата се изпълняват танцови и музикални номера и се рецитират хармониращи със случая стихове. За японеца цветът на вишната представлява една душа, която се е издигнала над световната суета, защото цъфти много кратко време и доброволно оставя вятъра да отвее прелестните й цветове, когато те са в пълен разцвет. Ето защо съзерцанието на цъфналите вишни не дава на японеца само естествена наслада, но го подтиква към задълбочаване, като плод на което имаме редица стихове, бисери на нашата литература.

През лятото имаме празник на звездите. Този празник датира от ІХ век. Легендата, която лежи в основата на празника в чест на "тъкачката и нейният любим”, е пренесена от Китай и се отнася до звездата Вега от съзвездието Лира и звездата Алтаир от съзвездието Аквила. Легендата гласи, че на източния бряг на Небесната река - Млечния път, живеела русокоса девойка, дъщеря на небесния цар и ловка тъкачка. Тя работела на стана си ден след ден и година след година, без да има нито радост, нито удоволствие в живота си. Небесният цар се смилил над нея и я омъжил за пастира, който живеел на западния бряг на Небесната река. Тъкачката се отдала тогава само на удоволствия и изоставила стана си, което страшно ядосало Небесния цар. Той я принудил да заработи отново и забранил съпругът й да я посещава повече от веднъж в годината: така тя можела да го вижда само на 7 юли, тоест, седмият ден от седмата луна. Ако на този ден вали, ибисите образуват с крилата си мост над водата.

Всяка година на 7 юли жените празнуват този празник с вярата, че така ще придобият по-голяма ловкост в тъкането и изящните изкуства.

Обичаят е да се стане много рано сутринта и да се събере росата от оризовите растения. От тази роса се приготовлява мастило. Когато мастилото е готово, с четчиците си децата написват на пет или седем различно оцветени ленти по един стих за двамата влюбени или просто имената на двете звезди. Така надписаните ленти се привързват към бамбукови клончета и се поставят на покрива или в градината.

В някои девически училища поставят на този ден едно голямо бамбуково дърво в училищния двор и на него окачват многобройни ленти, на които момичета се стараят да проявят своето краснописание. Децата се нареждат в кръг около дървото и пеят подходящи за случая песни.

През есента имаме празника на Луната. Той се празнува най-често два пъти: на 15 август и на 15 септември. Вечерта се канят гости на верандата пред къщата, която обикновено е обърната към юг и на която на елипсовидни маси се сервират разни ястия. На трапезата непременно има 15 оризови кръгли питки, които символизират 15-ата Луна. Също се поднася оризово вино саке. До масата се запалват две свещи. В една ваза се нарежда букет от полски треви. През времена угощението се съчиняват и рецитират стихове, пеят се песни и прочие. Когато Луната изплува напълно на небето, гостите прекарват няколко минути в мълчаливо съзерцание и след това се връщат към веселбата.

Тук, в Европа, хората виждат на лунния диск силуета на двама влюбени. В Япония децата виждат един заек, който чука ориз в голям хаван. Този заек е възпят в много детски песни.

Освен тези празници, имаме през зимата празника на снега и още много други подобни, които няма да изброявам, защото ще ни отнеме много време.

Тези празници не се празнуват само от богаташите и от благородниците, а и от целия народ.

У нас Новата година има особено тържествено значение за всеки човек, като начало на нов живот. Тогава пред вратата на всеки дом се поставя едно борово дърво. С вечно зелените си листа борът се счита от японците за символ на щастие и процъфтяване.Същевременно той олицетворява неизменната вярност. Има още много такива предмети от природата, които са символизирани от японеца.

Изобщо във всяка проява на японския живот и култура проличава тясната връзка между човека и природата и аз бих могъл да ви говоря още дълго по този въпрос, но тъй като не съм специалист, липсва ми нужната компетентност. Мога да ви призная само един факт. От дълго време живея в Европа във високи, циментови здания и понякога в тях ме обхваща лека носталгия като си спомня за ниските, скромни японски домове с малките им градинки. Дали домът е богат или беден, дали той се намира в бедния квартал на един голям град или на село, той винаги разполага с малко земя около него, която е превърната в градинка. На тази определена площ семейството си създава своя "природа”, за да не загуби взаимната дружба с природата. Дори при градския живот японците не могат да се разделят от природата. Така те са създали специално градинарско изкуство, което се състои в едно тънко и подробно изучаване на кътове от природата и възпроизвеждането им в умален вид в техните миниатюрни градинки. За тези градинки те единствени знаят тайната да развъждат дървета джуджета. Японските градини не са симетрично подредени, а напротив – всяко дръвче и тревичка са поставени по контрастен начин, както е в самата природа. Често пъти една японска градинка представлява морски плаж и е покрита само с пясък, по който тук-там са разпръснати камъни. Но за да постигне желания естествен ефект, градинарят прекарва със седмици на морския бряг и изучава разположението на всяко камъче, преди да го премести на новото му място в градината  ида го постави там точно по същия начин.

В този миг около нас бушува световна война. На нас ни предстоят много важни работи и аз зная, че не е време за пасивно възпяване на природната красота и дори това е престъпно сега. И ако днес избрах да говоря на тази тема, то  е само, защото си помислих, че разкриването на малко известната страна на японския живот ще ви бъде от полза, а извън това лично на мене ми се струва, че тази скрита, нежна страна на японците има някаква невидима връзка със силата, която проявява в днешния ден Япония и нейният народ.                

Тексът е предоставен от Кристиана Димчева, завеждащ отдел "Краезнание" на Регионална библиотека "П. П. Славейков" - Варна. Той е част от поредица беседи, излъчвани по Радио Варна в началото на 40-те години на ХХ век по инициатива на Българо-японско дружество-клон Варна. Предполага се, че авторът на текста в този период е бил служител на посолството на Япония в София. 

Фотографът Тадаши Сауада живее в Йокохама. Снимките са предоставени за публикацията.                   

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com