сервиз на хладилници варна

Шоколадова страст - първи фестивал на шоколада в София

Събота е. На 16 май в София слънцето препича. Пред Гранд хотел София се е оформила дълга и дебела опашка. Хора доста търпеливо чакат. Преминаващите им се подиграват и се замислят да се наредя или не. И ги снимат. Снимат не само представители на медиите, а обикновени минувачи с ехидни усмивки и реплики, че нищо не може да ги накара да чакат два часа.

Но други чакат. Аз също снимам опашката с идеята, че може само с това да отразя събитието. Но все пак влизам във фоайето. Мило момиче от организаторите ме насочва да търся Галя. В суматохата откривам няколко млади дами, очевидно от организаторите. Насочвам се към една от тях и научавам, че Галя Крайчева и нейната агенция е основен организатор на събитието, събрало едва ли не половин София тук - Фестивал на шоколада. Разговарям с Ани Димитрова за предизвикателството да събереш толкова посетители и изложители на едно място, защо пък шоколад и какво е той лично за нея не само като част от организаторите. В отговорите й има усмивка. Смята, че всички обожаваме шоколад, той носи усмивки, вълнува хората. Питам я дали опашката и коментарите за нея я притесняват, но тя е спокойна - по-добре да има някакъв ред, желаещите да могат да разгледат спокойно, ами ако пуснат всички наведнъж нито някой ще успее да опита, нито да закупи нещо, нито дори да види. Казва: ``Шоколадът е много голямо, любимо изкушение и най-любима храна за мен.``. Питам я защо всички са усмихнати и тя успява да обобщи: съвкупност от шоколада, красотите , показани от изложителите, обстановката, това че е събота, старта на събитието със страхотен концерт на децата от формация ``Шоколад``. Питам я да ли сладкото изложение ще продължи и в други градове. Замисля се. За момента са планирали да е ежегодно събитие в София, но могат да помислят. Наистина могат, тъй като имат изложители от Бургас, Силистра, а и вероятно от други места, за които просто аз не съм разбрала.

Опитвам да видя всичко на двата етажа. Задавам въпроси на изложителите: само два и то най-очакваните - ``Защо са тук и участват`` и ``Какво е шоколадът за тях``. Отговорите на първия естествено са в диапазона ``за реклама, за да ни видят всички, за да покажем красивата си и вкусна продукция, защото ни поканиха, за да покажем с какво сме уникални.`` Наистина на изложението има всякакви фигурки от шоколад: обувки, животинки, часовници, къщи, цветя… Изяждам едно сърце от бял шоколад и продължавам обиколката си. Бонбони в различни форми и вкусове, бисквити, сладкиши, торти… Спирам до щанд с красиви ръчно украсени съдове, някои подходящи и за шоколад. Тук има изложители на вино и чай. На въпроса защо са тук отговарят, че напитките вървят удивително с шоколад и смятат, че е добре да се показват заедно. Впечатлена съм от една веган-торта, не защото съм изкушена от идеята, а защото е хубаво, че има вкусни и здравословни сладкиши за всички.

Но шоколадът не е само за храна. Представителка на студио за красота ми разказва за действието на шоколада върху кожата ``за съжаление не е популярно като въздействие - смята се, че е само за глезене``, а това не е така. Терапията с шоколад има антиоксидантно действие, лифтинг ефект и повишава нивото на серотонин в организма. Показва ми, че шоколадът, с който работят козметиците е годен за ядене.

За всички тях шоколадът е страст, мания, изкушение, любима наслада. За едни това се дължи на вкуса, за други на аромата, а за трети е материал за изработване на красиви сладки скулптури.

На няколко масички представителка на езиков център кани малчуганите да нарисуват своята мечта с моливи и шоколад. Казва, че за нея шоколадът е начин на живот. Изложителката на съдове не смее да мръдне от мястото си. Думите й буквално са ``Седя тук и само се облизвам, защото ако тръгна ще стане страшно. Има много вкусни неща. Луда работа!``

На излизане в краката ми се замотават три-четири момченца на възраст между 2 и 5 години. Питам чия е идеята да дойдат, а те отговарят: ``На мама``. Една от майките се съгласява - така е, мама най-много обича шоколад. А в асансьора възрастна дама с няколко малки кутийки в ръцете ми обяснява, че си е купила много неща - за подаръци и за удоволствие, сякаш се оправдава, че е похарчила доста, но ``шоколадът не може да е евтин.``

Тръгвам с изписана на лицето си шоколадова усмивка и снимки, които бързам да покажа в социалните мрежи. И не мога да открия какво да критикувам, защото шоколадът все пак е удоволствие, а опашката продължава да се вие дълга и дебела и слънцето над София пече.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com