сервиз на хладилници варна

"Тиха нощ, свята нощ" - разказ от Камен Петров (откъс)

Разказът на Камен Петров "Тиха нощ, свята" спечели втора награда на Международния конкурс за фантастика и фентъзи "Златен Кан 2011”. Резултатите от конкурса бяха обявени на 3 септември в Балчик, в рамките на фестивала на българските клубове по фантастика “Булгакон 2011”.

Наградите ще бъдат раздадени в София през януари 2012 г. В конкурса участват над 360 творби на автори от 16 страни от цял свят, сред които Куба, Аржентина, Русия, Белгия, Беларус, Испания, Франция, Израел, Германия и Азербейджан. Всички наградени автори влизат в сборник с разкази, който се издава в цял свят на основните интернационални езици.

Разказът на Камен Петров е коледна алегория, отдаваща почит на творчеството на Тери Прачет, която разказва за народа на иглените хора и е посветен на приятелката на автора – Светла. В момента Камен Петров е журналист във вестник "Бряг" - Русе. В началото на тази година той спечели и екоконкурса, посветен на Деня на река Дунав - "Екомания”, и ще оползотвори наградата с нежната си половинка по време на 9-дневен круиз с пасажерски кораб на "Дунав Турс” от Русе до Виена, който стартира във вторник, 13 септември.

 

Тиха нощ, свята нощ

(коледен разказ по Тери Прачет)

Весели празници, Све…

Старецът посрещна утрото буден, приседнал в самия край на натежалия от сняг клон - така, както бе правил това всяка сутрин през целия си дълъг живот и сега се взираше уморено в скалистите зъбери на Планините в далечината, подпрял с юмрук заострената си брадичка.

Наоколо - сивкави в предутринния сумрак на декемврийския ден, иглените хора спяха, сгушени под тънкия слой сняг и сънуваха пролет. Единствените звуци в притихналата Гора бяха проскърцването на някой натежал Клон или писъкът на онази Птица нейде навътре в Шубрака, която не млъкна през цялата нощ, верицата и перната, каза си мрачно стареца, сам в своето безсъние.

Денят се очертаваше ясен и студен; утрото бавно идваше с тихото пропукване на зората отвъд хоризонта. Днес едва ли щеше да вали.

Старецът погледна с копнеж към небето. Беше сиво и навъсено, но облаците бягаха безднадеждно високо, подгонени от вятъра. Дори като че се поизчистваше. Не, каза си, надали ще вали. Въздъхна.

Беше третият ден преди Деня, в който народа на иглените хора от незапомнени времена плащаше своя кръвен данък на Кръговрата на Сезоните. Идваше Коледа и беше време за Приношението...

Кой ли щеше да бъде този път?...

Старецът за миг затвори очи и се помоли.

Наоколо, в извечната предутринна тишина, Народът бавно се отърсваше от съня, с тих пукот и приглушени въздишки, а Гората отново се изпълваше с живот. Старецът чувстваше напрежението им. Шушукаха. Денят наближаваше... а днес едва ли щеше да завали.

Старецът не помнеше вече откога живее тук - в тази Гора, на този Клон. Отдавна, много отдавна беше отминало времето, когато самия той бе млад и яркозелен - като онези надути пуяци от Върхарите, и гледаше с любопитен поглед на Света наоколо. Сега бе вече просто старец - кожата му бе придобила землист сивозеленикав оттенък от годините, изпънатата му като тетива, източена снага се бе превила встрани и бе загубила изострените си черти, а с разрастването на Клона, домът му се бе измествал все по-назад и назад, докато не бе останал най-отдул - сгушен в целогодишната сянка на горните Етажи - просто дом на шепа полузабравени старци, които живееха със спомените си и оредяваха от година на година.

От незапомнени времена народът на иглените хора живееше тук - в Гората; отвъд бяха неясните силуети на Планините, а наоколо се простираше Полето: странно голо и ветровито, тайнствено убежище на тайнствени твари и стареца бе доволен, че никога не ще го види отблизо. Беше се родил, израстнал и остарял в тази Гора, на тази Ела, на този Клон и тук щеше да си умре. Това му стигаше.

Елата се издигаше в самия край на вековната Гора, която се спускаше по склоновете на Планината и от своето място на Клона, стареца виждаше като на длан целия Свят. Наоколо - докъдето поглед стига, бе Царството на иглените хора: Ела до Ела, престари убежища на млади кълнове, а отдолу бе последния дом на Предците, полегнали в плътен саван върху майката Земя, осигурявайки с тленните си останки живот на поколенията, подхранвайки с жизнени сокове Елите, за да пребъдат.

Старецът отново въздъхна - изглежда с възрастта ставаше сантиментален. Е, скоро щеше да дойде и неговото време. Иглените хора бяха подготвени за това още от раждането си и приемаха нещата такива, каквито са. Животът беше хубаво нещо, но и той си имаше край. Когато времето дойдеше, той без съжаление щеше да приеме участта си. Така както го бяха сторили през хилядолетията милиарди от Народа му и както щяха да го сторят милиарди след него.

По-нататък, все още мержелеещи се в здрачевината на утрото, се издигаха Дърветата на чуждите Народи. Боровите хора, Смърчовите хора, Кедровите хора... Всички те му бяха далечни родственици, да, но народа на иглените хора не поддържаше близки връзки с тях. Старецът се подсмихна. И, надали някой би могъл да каже, че иглените хора са големи пътешественици. Открай време те си бяха домошари, консервативно настроени и привързани към дома си; чергарският живот им беше чужд. Тук се раждаха и тук умираха, хм, освен ако - каза си той - през утрешния ден не настъпеше и техния час. Тогава вече щяха да попътуват, амин.

Ех, какво да се прави - такъв е животът и това си е. И все пак иглените хора са щастлив народ, отсъди старецът - и иглените, и боровите, и смърчовите. Дълго живеят и остава някой след тях. Някой, който да го помни.

Хвърли едно око на запад. Там - в самия край на Царството на иглените хора, се извисяваха самотни, Дърветата на Широколиците. Широколиците бяха странен Народ. Бяха орисани да живеят бързо и кратко - нямаха Мисия; пред очите му се бяха родили, израстнали и умрели поколения от тях. Всяка Пролет Широколиците се раждаха в пищна церемония от цветни Пъпки и всяка Есен си отиваха завинаги, а пъстрите им, умиращи тела се понасяха за миг из въздуха, сякаш махвайки му за последно отдалеч, преди да паднат долу на Земята и да загинат. Да, вярно, това беше мигът когато те наистина ПЪТУВАХА, но стареца не им завиждаше. Сега бе зима и Дърветата им стърчаха самотни в края на Гората, уродливи, черни и голи, а Вятъра виеше в Клоните им. Надяваше се да дочака Пролетта, когато Народа на Шилоколиците щеше отново да се събуди за живот. Надяваше се.

Наоколо бавно просветляваше; денят идеше. Гората се пробуждаше в мразовитата утрин с обичайните си шумове и звучи, отърсвайки се от снега. Старецът мислено си представи своята Ела, подготвяща се да посрещне новия ден. От мястото си не можеше да обхване с поглед всички, но все още чуваше и най-лекия звук, а и паметта му беше непокътната от годините. Сякаш ги виждаше пред себе си: онези надути пуяци от Върхара, които само затова, че имаха привилегията да живеят нависоко, си мислеха че Света е техен; те бяха млади, наперени и присмехулни, иглоподобните им лица грееха със здрав изумруден отблясък, когато си играеха с Вятъра. По-надолу живееха Клановете на простосмъртните - всяко Разклонение, Клон и Клонче приютяваха по някой Род или Семейство, и само здравите Корени на Елата ги свръзваха в едно. Вярно, иглените хора бяха стаден народ и цял живот живееха заедно в разбирателство, но годините бяха научили стареца, че всъщност никой не се интересуваше особенно от другите. Живей и остави другите да живеят, казваха те. Най-отдолу, най-близо до Земята и до изконните врагове на иглените хора - Заека, Катерицата, Гъсеницата и Елена - преживяваха плебеите. Те бяха ръждиви на цвят, анемични и меки; цял живот не излизаха от Сянката и се бяха научили да оцеляват без да мърморят, стискайки зъби и борейки се за всяко следващо утро. Старецът беше доволен, че не е плебей. Широколиците и плебеите определено живееха трудно.

Той изпъна срагата си и късче сняг се отрони от тънката ледена корица по Клона и полетя надолу. Беше готов за Деня. Днес щеше да се реши дали неговия Народ и неговата Ела щяха да дочакат Пролетта... или щяха да станат жертва на Кръговрата на Сезоните. Оставаха три изгрева до Коледа.

© Камен Петров

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com