сервиз на хладилници варна

Телониъс Монк в проекта „Джаз енциклопедия“ на Сашо Анастасов

На 10 октомври се навършват 96 години от рождението на Телониъс Монк – гений, равен само на себе си. Великият композитор и пианист препоръчваше и от своя страна практикуваше свиренето на невъзможните ноти и твърдеше, че "една нота може да е малка като топлийка или голяма като света – зависи единствено от твоето въображение".

Телониъс Монк се превърна в една от основните фигури в бибопа, нареждайки се до Чарли Паркър и Джон Колтрейн. През 60-те години е признат за един от първите музиканти, създали джаз авангарда. Превърнал се в класика приживе, той и сега е един от най-свирените компрозитори.

Монк формулира музиката на бибоп джаза така: "Ние ще създадем нещо, което друг не може да ни открадне, защото няма да може да го изсвири".

Телониъс Монк, рисунка, Сашо Анастасов

Телониъс Монк, © Сашо Анастасов, рисунка, 60х90 см., 2009 г.

През февруари 1964 г. снимката на Телониъс Монк излиза на първа корица на Time. Престижното списание, което иначе отделя за джаз музиката място само за кратки рецензии, признава музиканта за национален герой. Дотогава тази чест била оказвана само на Дейв Брубек, популярен най-вече сред университетските интелектуалци. Изборът на официоза Time е победа за не толкова известния тогава Монк, но този избор се оказва безпогрешен.

Едно от многото неща, които Телониъс Монк даде на музиката, е разширяването на свободата и на чувството за приключение, включвайки съзнателно случайността сред правилата. Един от най-големите изследователи на Монк Стив Лейси обобщава неговото творчество като "рог на изобилието" и "неизчерпаеми залежи". "Според Монк грешките бяха правилни неща и разкриваха нови перспективи. Откритията бяха същността на неговата музика. Ако човек не греши, няма да има нито открития, нито изобретения, а само повторение и застой. Монк вярваше в полезността на грешките и ме научи, че това е начинът да се правят открития. Ако някой негов музикант свиреше прекалено точно, той сядаше на пианото и объркваше всичко, за да види какво ще стане", пише Лейси.

Телониъс Монк е роден на 10 октомври 1917 г. в Роки Маунт, Северна Каролина, САЩ. Семейството му се премества в Ню Йорк, когато е на 5 години. Първите си уроци по пиано взема на 11 години. Две години по-късно, през 1930 г., Монк започва да свири в Харлем на частни партита заедно с майка си, която пеела и в църковен хор. През 1934 г. Монк сформира първото си трио, с коео свири в квартален бар, а 2 години по-късно с квартет изнася концерти в евангелистки църкви. Монк учи за кратко в Джулиард скул и през това време свири в различни групи. През 1939 г. свири с Кег Парнъл квартет, а от 1940 до 1942 г. с групата на Кени Кларк, след това с бенда на Лъки Милиндър и с Кермит Скот. От 1943 до 1945 г. Монк е пианист в секстета на саксофониста Колмън Хоукинс, с който прави първите си записи. През 1943 г. Монк участва и в първия квинтет на Дизи Гилеспи, по-късно с неговия биг бенд. През 1947 г. Монк сформира своя група и свири и записва в различни клубове. През този период работи с музиканти като Сони Ролинс, Арт Блейки и Милт Джаксън. През 1954 г. Монк участва в джаз фестивала в Париж, а 3 години по-късно сформира квартет, в който участват Джон Колтрейн, Ахмед Абдул-Малик и Шадоу Уилсън. Квартетът свири в престижния джаз клуб Five Spot, а през 1957 г. изнася концерт в Карнеги Хол. Радио Voice of America документира този концерт и той е издаден на плоча. Въпреки големия си успех, квартетът на Монк просъществува само година. През 1959 г. Монк свири със саксофониста Чарли Роуз, с когото работи до 1970 г. Монг прави 3 грандиозни концерта съвместно с 3 различни биг бенда, които остават в историята на джаза: през 1959 г. в Таун Хол, през 1963 г. в Линкълн Център и през 1964 г. на джаз фестивала в Монтрьо. Първото концертно турне на Монк извън САЩ е през 1961 г. в Европа, а през 1964 г. в Япония.

В началото на 70-те години Монг вече е един от най-популярните пианисти и композитори в Европа. В средата на 70-те изчезва от музикалната сцена. Последният му студиен запис е от 1971 г. Една от последните му изяви е на джаз фестивала в Нюпорт, на който са представени оркестрови аранжименти на негови творби.

В края на 60-те години Монк постъпва неколкократно в болница с неуточнено психично заболяване. Поради неправилна диагноза маниакална депресия и шизофрения и множество терапии и лечения, които са му приложени, след смъртта на Монк един психиатър твърди, че са повредили мозъка му.

През последните 6 години от живота си Монк не е свирил. Умира на 17 февруари 1982 г. от мозъчен инсулт. През 1993 г. е удостоен посмъртно с награда "Грами" за цялостен принос, а през 2006 г. с "Пулицър".

Със своя уникален импровизаторски стил Телониъс Монк е вторият най-издаван и изпълняван джаз пианист след Дюк Елингтън. Разликата е в това, че Елингтън е написал над 1000 пиеси, а Монк само 70. Композициите и импровизациите на Монк са изпълнени с дисонантни хармонии и крайни мелодични обрати. Те съответстват на неговия нетрадиционен подход към пианото, който се състои в силни удари по клавишите в комбинация с резки и драматични паузи. Съвсем в този стил звучи и едно изказване на Монк: "Онова, което не свириш, може да е по-важно от това, което свириш".

"Градското списание" представя проекта "Джаз енциклопедия/Рисунки" на художника Сашо Анастасов, който включва 40 портрета на джаз музиканти, сред които е и Мирослав Витоуш. Предаването "Джаз енциклопедия" се излъчва от 2006 г. насам всеки четвъртък в ефира на Радио Варна. През 2009 г. проектът "Джаз енциклопедия/Рисунки" бе представен като  мултимедиен продукт и с изложба от рисунки.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com