сервиз на хладилници варна

Слав Кривошиев: Да свириш на пиано или да хвърлиш паве, това е въпрос на избор

"Митът за неизбрания народ тръгва от този за избрания", казва художникът Слав Кривошиев. Това е една от големите теми, които го занимават в изкуството му, начин за диолог с публиката и търсене на отговори на много въпроси, свързани с това, което се случва днес. 

Слав Кривошиев гостува със самостоятелната си изложба "Отстояния" в Галерия Le Papillon във Варна.

- Защо сега показвате колекцията "Отстояния"?

- Може би, защото чак сега усетих смисъл да се направи тази изложба, и то точно във Варна, и то точно по това време. Интересува ме една конкретна тема, по която мисля, вече мога да кажа нещо съществено, тоест, начертах собствените си изречения, за да кажа нещо като художник. Може би точно сега намерих отговорите на въпросите.

- Определяте работата си като социална митология. Какво точно влагате в това понятие?

- Интересувам се изключително много от античния мит, от неговото движение през християнския мит като структура на християнски ценности. Няма как да има митология без социум. В случая аз имам предвид митове, които могат да бъдат изместени, поставени във времето, в сегашното състояние на обществото. Да разгледаме стойностите на един античен или християнски мит чрез културните потребности на обществото сега. Точно там настъпват тези конфликти между ценностните системи – първо във времето на хилядолетието, после на обществото сега. Затова изложбата ми се казва Отстояние – тоест, нашето разстояние до ценностната система на тогавашния мит днес, как работи този мит по отношение на ценностната система на обществото сега. Търся разстояния между ценностите. Опитвам се да кажа правилни изречения в една картна. За мен е важно да мога да си допиша правилно изречението.

- Откъде тръгва митът за неизбрания народ?

- От мита за избрания. След като има избран, би трябвало да има и един неизбран народ и мисля, че тази почти нахална самоувереност да назове някой себе си избрана личност или народ, представена чрез божество, което в крайна сметка е създало всичко и всеки, на мен ми звучи притесняващо. Тъй като аз съм част от другото, попадам в пространството на народ, който не е избран, защо да не бъде нарисувана една картина, която да бъде озаглавена "Неизбраният народ"? Ние сме във втория отбор, но не знам докога ще продължава. Може би ще дойде моментът, в който сами за себе си трябва да изберем какъв народ сме.

- Как ще стане това?

- Вероятно ще се появят и тези отговори. Аз не мога да ги дам сега. Може би трябва да се върнем към някакъв ясен културен център, да го наречем обединяващо ядро, някаква нова формула за ценностна система, която все пак да се опира на високите сегменти на културата. Това може би трябва да бъде заложено в отношението в обществото, първо, човек с човека. Понякога се появяват странни въпроси, като "Защо в западния свят нещата се развиват?", независимо от рецесиите. Защото все пак има една културна мяра, която не се прекрачва, която е точно фиксирано отстояние между човека, неговата лична история и ценностите на обществото. При нас твърде често тази мяра е повредена. Нещо там не е наред. Иначе трудно биха могли да бъдат обяснени всички тези неща, които преживяваме през последните 23 години.

- Публиката как реагира на Вашите картини. Задават ли ви въпроси?

- Убеден съм,че има хора, които си задават именно тези въпроси и това ги вълнува. Когато създаваш една творба, тя остава в пространството и е създадена не с цел да стигне до някого конкретно, а да стигне до тези, които очакват отговор. Това е особен тип диалог между желаещи да участват в него и тези, които по принцип сами за себе си са приели, че трябва да се изключат от него. Да, има хора, които това изключително много ги вълнува. Създавайки картините си, аз се надявам,че водя диалог именно с тях. Аз също търся правилния отговор, рисувайки.

- Много често рисувате риби.

- По много причини. Това е ясен, отчетлив християнски символ, който се старая да местя в цялата картинна равнина. Обикновено там, където рисувам риба, я поставям като мяра между това, която се случва и християнските ценности. Създавам събитие, което трябва да бъде санкционирано от християнската мяра. Когато рибите са повече, значи съм нарисувал повече неща, които може би трябва да бъдат санкционирани.

- До каква степен образованието по културология участва в работата Ви на художник?

- Правилната посока на разчитане на мита е чисто културологичен въпрос. Това е професионална материя за всеки културолог – какво, защо и как е написано. Този тип образование на мен ми даде прочит на митовете, легенди, които ме занимават и нещо много важно – културните стойности на античния свят, които са много завършени като естетика и философия.

- Какви сме ние, българите?

- В исторически план това е ясно и този въпрос от тази гледна точка не ме занимава. Всъщност мен не ме интересува какви сме, а в какви можем да се превърнем. Това е по-страшният въпрос – накъде се движим, това ли е правилната посока, чрез инструментите на това движение и накъде отиваме. Тези чисто културни превъплъщения на обществото, те са интересните. Твърде много негативизъм има наслоен в обществото през последните години. Това ясно показва, че има израждане на самите културни ценности, което за мен е притесняващо. А какви сме били, това е въпрос за историци. Май не вървим в най-правилната посока. Интересен е въпросът как така отказваш да гласуваш, а след това излизаш да протестираш. Аз повече бих приел да гласуваш, да счетеш резултата като неправилен или че този, за когото си гласувал, се е подиграл по някакъв начин с теб и тогава да протестираш и да търсиш начин да го свалиш от власт. Когато обаче отказваш да участваш в обществото като гражданин, това ясно означава, че някакви стойности са унищожени и разбити. Когато обществото не уважава собствената си институция, това е липса на уважение към самото себе си. Така мисля аз. Разбира се, институциите са заети от хора, на които ние възлагаме доверие, които можем да сменим по някакъв демократичен ред. Но неуважавайки институциите в техния чисто административен характер, значи не уважаваме себе си. Не намирам начина, по който се протестира, за естествен. Между павето и пианото, както казва един мой приятел писател, разликата е много голяма, това е културна разлика. Това е огромно отстояние от обществото. Да свириш на пиано или да хвърлиш паве, това е въпрос на избор. Недемократичните методи не ни правят чест като граждани. Съгласен съм, че никаква чест не прави и на тези, които ни управляват, да се подиграват с обществото 23 години, но може би трябва да намерим друг, по-ефективен, по-културен и гъвкав метод на борба с тези хора, който ще бъде по-печелившият.

- Може би това е посоката?

- Като хвърляме паве не се озоваваме в Европа. Естествено, човек не може да се изолира, защото е част от социума, дори и като не приема действията на обществото, той участва в него със собствената си реакция на неприемане.

- Как ще се развие тази серия, наречена "Отстояния"?

- Моят начин да реагирам на това, което приемам или не приемам в това общество, от което съм част, е да нарисувам нещо, което ме занимава. Не знам как ще се развие – всичко зависи от това как ще се развие обществото, с какви методи ще продължи да се бори за правата си. Може би обратното, като културен рефлекс в изкуството ще се появят тези нови реакции, които ни предстои да преживеем. Надявам се картините, които ми предстои да нарисувам, да станат по-слънчеви.

- Какво ще кажете за средиземноморската къща в една от картите Ви?

- Това е другото място, в което живея, едно малко по-чисто  пространство, може би една мечта – да отидеш един терминал, да хванеш самолета и да отидеш на по-чисто място. Не вярвам, че това е пътят, защото имам възможност да го направя, но към момента съм от другата страна на картината и много се надявам мястото, в което живея, да стане по-чисто от това, което се опивам да рисувам.

- Участвали сте в реставрацията на доста църкви…

- Реставрирал съм църкви в Украйна. На мястото, където са избити  българи и което се показва във филма Време разделно, бе построен параклис, който се разври като църква. Иконите се оказа, че трябва да ги нарисувам аз. Така се случи. Определени събития се случват, защото така трябва да стане и затова аз не се опивам да насилвам нещата. Гледам да се движа по християнската мяра. Интересното е, че след като нарисувах тези икони, изнесоха списъците с избитите хора. Оказва се, че родът ми тръгва от това място. Именно тогава го разбрах. Ако се върнем съм събитията в България, надявам се, че тези събития, които се случват сега, стават именно, защото трябва да се случат, по някакъв християнски порядък. Да се надяваме,  че ще доведат до нещо по-добро, иначе ще бъде страшно и жалко за България, а и за цялата ни нация.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com