сервиз на хладилници варна

Радостина Колева: Заниманието с музика в България стана въпрос на пари, а не на талант

Радостина Колева се занимава с музика от дете и днес е позната като автор на песни за изпълнители като Маргарита Хранова, Паскал, Петя Буюклиева, Deep Zone Project. Какво мисли един млад български автор за тази професия?   

Радостина Колева е родена в Добрич. Има редица награди като изпълнител: I награда на Международния поп фестивал “Откритие“ 98, III награда на Международния фестивал “Славянски базар във Витебск, Белорус, 1998г., финалист на “Златния Орфей“ през 1998 г., II награда на Международния конкурс за млади изпълнители на естрадни песни “Ялта – море друзiв”, Украйна 2004 г. и други. Автор на музиката и текстовете на песните на редица български изпълнители. Печели наградата за текст за песен на конкурса “Стани известен”, обявен от “БГ радио”, благодарение на който се реализира песента “Ако някога” в изпълнение на Супергрупата на България. Работила е като журналист и редактор в списания, ВВТ, репортер в шоуто на БНТ "Полет над нощта”. Автор е на стихосбирките “Болката...” (2002 г.) и "В несвяст“ (2006 г.).

- Кога започнахте да се занимавате с музика? Спомняте ли си първото излизане на сцена?
- С музика - в трети клас, защото родителите ми ме записаха в Детски хор - Добрич при Захари Медникаров, лека му пръст. Година по-късно попаднах в Профсъюзния дом с акордеон и солфеж. Продължих в музикалните паралелки в града след VII клас и съвсем в реда на нещата продължих с музиката. Пях в Младежкия дом, но всъщност като се замисля се записах доста късно – в XI клас. После учих в Софийския университет, където завърших музикална педагогика – акордеон и попмузика. В този смисъл, първите ми излизания на сцена са няколко, но като че ли най-важното е "Славянски базар“ във Витебск. Фомурът в Беларус страшно много ми повлия – там срещнах най-големите звезди в руската музика, като Алла Пугачова, Филип Киркоров, Лайма Вайкуле, Тамара Гвардители, Надежда Бабкина...
- През 1998 г. печелите първа награда на фестивала "Откритие”. Това ли беше първият Ви по-значителен успех и какво последва след този успех?
- Във Варна взех първата си Първа награда! Незабравимо е и заради това, че председател на журито беше моят само идол до тогава – Георги Христов. Страхотен певец! 98-а като че ли беше единствената година, когато в журито присъстваха толкова много певци и композитори – Тончо Русев, Кирил Маричков, Стефан Диомов, Стефка Оникян...


- Защо после решихте да се насочите основно към работата на композитор и автор на текстове? Обикновено изявите на сцена са мечтата на певците.
- Не съм го решила, а така се случи. Твърдо реших, че за излъчване на моя глас по медиите финансови средства не бих дала. Главата ми не го побира защо с музиката в България се стигна до там! И ето, сами виждате, че се чуват едни и същи имена вече 7-8 години. Ако пуснете руска телевизия, оттам се вижда, че наред с утвърдените имена, непрекъснато излизат и нови, които биват стимулирани. Затова тепърва, когато изпея песен, тя трябва да е нещо запомнящо се. На този етап песните, които пиша, отиват или при този, когото аз си избера, или при този, който ги пожелае. Така поне усещам труда си реализиран. Донякъде!
- На колко песни приблизително сте автор? Как си избирате музикантите, на които да ги поверите?
- Не мога да кажа броя. Правя го с огромно желание и когато чуя реализирана своя песен и я видя представена на сцена, се изпълвам с удовлетворение. Става ми мило. Досега Маргарита Хранова е изпяла три мои песни по моя музика и текст, като те влязоха в юбилейния й албум "Устрем“. Паскал преди години направи "Плейбой“, а най-последно работих със 17-годишния Пламен Добрев.
- Какво прави една песен успешна?
- Зависи от обяснението на отделния човек за успех. Бих определила всичките си песни за успешни заради това, че в тях няма нито един тон не на мястото си и нито една дума не на мястото си. Но ако питаш някои музикални редактори, може и да ти кажат, че не съм направила нищо до този момент. А нерядко се е случвало да ми пишат хора, които все пак са чули за мен, и то не от мен самата!
- Участвате във фестивали в Източна Европа и като член на жури и мениджър. Смятате ли, че по този начин подкрепяте млади изпълнители, които се явяват на тези фестивали?
- Да, със сигурност. Заведох в Молдова на международен фестивал първо Димитър Атанасов, когото още хората не познаваха от „Мюзик Айдъл“, и той взе Гран при. На следващата година отидох с Мария Бъчварова – прекрасна певица, на която връчихме I награда. Това ще рече, че вероятно имам някакви качества на мениджър.
- Коя е любимата ви песен, която сте написали?
- Текстът на "Метеор“ по музиката на Славчо Николов от Б.Т.Р., който ми я подари, а и песента "Чудо“, изпълнена от Марги Хранова.
- Мислите ли, че българската популярна музика ще стане по-популярна, ако в България се приеме закон, според който процентното съотношение на излъчваната музика е в полза на българската, а не на чуждата?
- Ще стане, но ако българската музика е българска, а не полу-английска, полу-американска, полу-азербайджанска, полу-гръцка или полу-сръбска.
- Мислите ли да издавате албум с Вашите авторски песни?
- На този етап – не. Заниманието с музика в България стана въпрос на пари, а не на талант. Ето, виждаме куп музикални формати, на които се чуват и виждат безкрайно много талантливи хора. Но година след приключването на формата на никого повече не му се занимава с тези хора. Албум не съм издавала самата аз, но мои творения вече влязоха в албумите на Паскал, на Глория, Маргарита Хранова, Петя Буюклиева, Deep Zone Project.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com