сервиз на хладилници варна

По следите на един мит - откриването на мощите на Св. Климент Римски от Константин – Кирил Философ (част 2)

Тъй като сведенията от цитираните латински източници противоречат напълно на твърдението на проф. Гълъбов за търсене под вода, той отрича тяхната достоверност. Абсолютната липса във всички цитирани писмени източници на каквито и да са сведения, подкрепящи неговото твърдение проф. Гълъбов обяснява с духа на епохата.

"В едно слово, посветено на намиране на мощи, е трябвало да се премахне всичко, което би изглеждало като резултат на добре обмислено човешко предприятие, за да се подскаже на читателя, че откриването е станало само поради проявата на божествена промисъл, а от друго – търсенето на морското дъно би изглеждало толкова невероятно, че дори склонният да вярва средновековен читател мъчно би следвал автора в описанието му“.

В една славянска редакция от ХIV на житието на Свети Климент Римски откриването на неговите мощи е представено като чудо, което се е случило в открито море: „След като народът се събра, пеейки псалми и химни, се отправи към брега на морето, надявайки се да получат (от него) желаното съкровище. Водите обаче не се оттеглили. След като слънцето залезе всички те се качиха на един кораб. След малко ярка светлина блеснала в морето. Първо се появи черепът, а след него и всички кости на Св. Климент. Множеството заедно със свещениците си ги събра в кораба, а след това пренесе града, където бяха сложени в реликварий, който поставиха в една църква“. Според тази версия по молба на епископа на град Херсон – Георги, константинополският патриарх изпратил в града всички служители от храма "Св. София“, за да открият мощите на Св. Климент Римски.

Интересно сведение, свързано с мястото, където се вярвало, че са открити мощите на Св. Климент Римски, дава монахът Гийом Рубрук. През 1253 г. той е изпратен от папа Инокентий IV като посланик до Мангу Хан в Златната орда. Част от маршрута на плаването от Константинопол до Сугдай преминава покрай Кримския полуостров, описан от Гийом Рубрук по следния начин: "Ние стигнахме до областта Хазария, която е като триъгълник, на западната страна на който има град с името Херсон, в който е бил измъчван Св. Климент. Плавайки пред този град, ние видяхме острова, на който се намираше знаменитият храм, построен, както говорят, от ангелски ръце“. В района около Херсонес има само един остров. Той се намира в Казашкия залив на около 18 км. Югозападно от града. Според първото описание на острова от 1794 г., той има малка площ (обиколка 60 сажена – ок. 120 метра) и е съединен с брега чрез насип (дължина 2 сажена – ок. 6 метра). Като се имат предвид периодичните колебания на морското ниво със сигурност през Средновековието площта на острова е била много по-голяма от описаната през IX век. На повърхността му се виждали останки, за които първоначално се смятало, че са от антично укрепление. Редовни археологически разкопки на това място са проведени само два пъти през втората половина на XIX век. В началото на ХХ век островът е включен в плановете за изграждане на брегова артилерийска батарея и по-късно всички останки на неговата територия са разрушени. В резултат на проведените археологически разкопки на острова са разкрити останки от малки помещения, ограждащи тесен двор с църква. Според плановете на църквата под нейния под е имало крипта с формата на кръст, в която се е влизало през страничен коридор от верижно свързани помещения. Целият архитектурен комплекс е интерпретиран като средновековен манастир. Сред находките от острова са четири медни монети на византийския император Роман II (959 – 963 г.), които датират построяването на манастира в Х век. При разчистването на острова във връзка със строежа на брегова артилерийска батарея под останките на средновековния манастир са открити основите на голяма антична сграда с квадров градеж. Според описанията на местни очевидци при постоянен силен южен вятър островът се превръщал в полуостров, а при силен северен вятър насипът, дворът на манастира и подът на криптата били заливани от морската вода. Вероятно поради тази особеност през Средновековието островът е бил отъждествен с мястото, описано в легендите за Св. Климент Римски, а откритите на неговата територия останки от антична сграда са припознати с храма, построен от ангелски ръце. Това обяснява построяването през Х век на манастира и църквата с мартириум точно на това място.

Във връзка с откриването на мощите на Св. Климент Римски от Константин Философ задължително трябва да се отбележи, че това събитие не присъства във византийската иконографска традиция. Мъченическата смърт на Св. Климент Римски е често срещан мотив в изобразителното изкуство на католическия свят. Икони на Св. Климент Римски с житийни сцени, изобразяващи подводния храм на светеца и откриването на неговите мощи в морето се появяват сравнително късно в руската иконографска традиция. В българската историография се е наложило твърдението на проф. Иван Дуйчев, че една от миниатюрите в Менология на император Василий II изобразява откриването на мощите на Св. Климент Римски от Константин Философ и брат му Методий.

Менологият е датиран в ХI век. В първото му цялостно изследване въпросната миниатюра е интерпретирана като чудото на Св. Климент Римски с детето. Най-ранното описание на това чудо е направено от Григорий Турски. В неговата версия по време на едно от ежегодните поклонения на жителите на Херсон в гробницата на Св. Климент едно дете заспало вътре и морето се затворило над нея. На следващата година майката на детето го открила спящо на същото място. Когато детето се събудило, то помислило, че е прекарало в сън само едно денонощие. Във версията на Ефрем от Херсон детето е забравено от двамата си родители по време на едно от поклоненията в гробницата на светеца. На следващата година те го намерили живо, държащо се с едната ръка за саркофага, а с другата сочещо светите мощи. Детето разказало, че светецът го хранил по чудодеен начин и го пазил от водата и водните твари. Според проф. Дуйчев въпросната миниатюра не може да отразява чудото с детето, понеже фигурата в дясната й половина не е на спящ човек, според версията на Григйрий Турски.  Позата на тази фигура е по-близка до описанието на детето във версията на Ефрем от Херсон. Този вариант за тълкуване обаче не е разгледан от проф. Дуйчев. Според него друг аргумент против тълкуването на миниатюрата като чудото с детето е шествието в лявата й половина. Изображението е много детайлно – група от хора, носещи лампади, водени от двама свещеници, облечени с епитрахил и фелон. Единият от тях носи литиен кръст. Другият държи в лявата си ръка лампада, а в дясната – кадилница. Проф. Дуйчев смята, че това шествие не отразява поклонение на жителите на Херсон в гробницата на Св. Климент, понеже тези поклонения са се провеждали по време, когато християнският ритуал все още не е бил достатъчно развит, а обстановката на страх от гонения не е позволявала такава пищност. На основата на тези разсъждения проф. Дуйчев стига до извода, че въпросното шествие отразява откриването на мощите на Св. Климент Римски, а двамата свещеници са Константин Кирил Философ и неговият брат Методий. Двамата мъже, изобразени начело на литийното шествие обаче не могат да се идентифицират с въпросните персонажи, тъй като според писмените източници самият Кирил участва в откриването на мощите. От друга страна в християнската иконография съществува канон, според който светците се изобразяват с инсигниите на най-висшия свещенически сан, до който са достигнали приживе. За Методий е известно, че е бил архиепископ на Моравия, а и двамата въпросни мъже са изобразени в миниатюрата, облечени с епитрахил и фелон – одеждите на презвитер. Важен елемент от цялата композиция е литийният кръст в шествието, изобразено в миниатюрата. Сравнението с останалите миниатюри от Менология на император Василий II показва, че литийният кръст никога не присъства в изображението на шествия, свързани с откриване или пренасяне на свети мощи, а само такива, по повод на различни църковни празници. Фигурата на човека вдясно от саркофага е видимо по-малка от тези на хората, застанали на брега. Тази разлика обаче не може да се обясни с йерархическо мащабиране, според което изображението би трябвало да е на прислужник. Човешката фигура е облечена в богато украсена дреха, идентична по модел с тази на мъжа, изобразен до жената на брега. Всичко това убедително показва, че цялата композиция изобразява чудото на Св. Климент Римски с детето. Това тълкуване на миниатюрата позволява единствената жена сред хората на брега да се идентифицира като майката на детето, а мъжът до нея като неговия баща.  

Учен като проф. Гълъбов със сигурност е познавал много добре всички източници, описващи търсенето и откриването на мощите на Св. Климент Римски от Константин-Кирил Философ. Това прави на пръв поглед напълно необяснимо противоречието между информацията, запазена в тях и твърдението на проф. Гълъбов за подводно археологическо проучване. Посвещението в началото на неговата статия обяснява причината за това противоречие: "На членовете на клуба за подводен спорт при Московския енергетически институт с пожелания за още по-големи успехи в подводното археологически изследване на северното Черноморско крайбрежие“. Тази статия на проф. Гълъбов не трябва да се възприема  и цитира като сериозно научно изследване. Тя представлява научнопопулярно четиво, породено от ентусиазма, свързан със зараждането на подводната археология в подводната археология в България.

Авторът на текста е археолог в Регионален археологически музей – Варна.

Текстът е публикуван в списание за история, археология и памет "Будител“, брой 1 (23) 2012 г.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com