сервиз на хладилници варна

Остров Санторини – съчетание от слънце и вулкани (част 2)

Пристаните на големия остров са няколко, но само на единия акостират по-големи морски съдове и фериботи. Беше много интересно постепенното освобождаване на товарната част.

По ред излизат леки автомобили, автобуси и различни товарни коли – от пикапи до огромни ремаркета. Най-после и нашият автобус стъпи на твърда земя. Започна бавно изкачване по път, плътно прилепен към отвесния склон.

Горе ни посреща вълнуваща гледка. "Столицата" Фира е град, в който виждаш повече внушителните сгради на черквите. Улиците не са особено широки. Много от тях са наклонени в различни посоки в зависимост от терена, а някои от тях са направо стълби към входа на къщи почти вкопани в земята.

На другия ден минаваме през улички с магазинчета за сувенири и лакомства. Излизаме на тераса с изглед към вулканите, но над морето се вие лека мъгла. Спускаме се към пристана по безкрайна, зигзагообразна терасирана алея, по която се движат нагоре-надолу туристи, възседнали мулета, катъри и магарета. Отглеждането на животни тук е поминък. На кея е стълпотворение от "пиратски“ кораби, моторници и всякакви други видове лодки, които превозват до островчетата. С нашия "Хермес“ най-напред се отправяме към Неа Камени – планина от черни вулканични скали и сгуроподобни образувания. Виждат се големи вдлъбнатини от кратерите и улеи, по които се е свличала горещата маса. Тази "сгурия“ е последното, което е изхвърлил вулканът. Имаш чувството, че си слязъл след Данте в Ада, но въпреки това наоколо е зловещо красиво. На върха се усеща лека странна миризма и долепената до топлата земя длан овлажнява. По обяд се отправяме към Палеа Камени. Там няма пристан, въпреки че на брега се белее малък параклис. В близост до брега от бездната извират топли минарални води и на повърхността бълбукат мехури сероводород. Морето е обагрено от светло зелено до почти черно. Някои скочиха да опитат разликата в температурата и се върнаха на кораба по спусната стълбичка. Сбогуваме се с "Ада“ и от пристана се изкачваме към "Горната земя“ с бърз кабинков лифт – гледката е чудна.

Остров Санторини

Неа Камени - черни вулканични скали.

На остров Санторини се отглеждат много лозя. Климатът позволява да се произвеждат различни видове десертни вина. Посещаваме известна винарна, където след разходка из работните помещения ни предлагат за дегустации три вида вино: бяло, червено и "Винсанто“ (свято вино). Последното е вино за причастие и в цяла Гърция се доставя за черквите от него. Приготвя се от местен сорт дребно бяло грозде, оставено да съхне и леко да потъмнее. В определен момент се пресова и без да се прибавят захар или вода се оставя да ферментира. Полученото вино има цвят на коняк, аромат на препечен плод и вкус на ликьор.

Следващият ден е определен за обиколка на острова. Епископи – Гония е най-старата черква от времето на Алексий I Комнин (1081-1118 ). Мраморен резбован иконостас и стенописи от създаването й съществуват редом с външни достроявания и помени във фасадата и камбанарията. Много пъти заради различни завоеватели имало спорове между православни и католици. Докато в средата на миналия век един голям обир лишава иконостаса от светите икони. Местата им са запълнени с нови, съвременни, но хармонията е унищожена завинаги.

Посещаваме "планината" Профитис Илияс (пророк Илия). На върха се издига голям манастир и се открива гледка към всяко кътче на острова. Съседното градче Пиргос е крепост, служила на всички господари на острова – гърци, византийци, венецианци, турци… Тук вкопана в скалите се гуши втората по дълголетие църквичка, а наоколо е истинска феерия от по-нови храмове на католици и православни в характерния стил на Цикладските острови – задължителното бяло и синьо, освежено тук-там с червени, бежови и розови нюанси. Тук, сред наклонени улички, стълби и тунелчета много добре са се запазили къщите във вида, в който са били строени от древността до последното земетресение – на 3-4 етажа, но задължително част от тях вкопани в земята. Въпреки липсата на слънчева светлина, земята ги пази от изригванията на пепел и газове. Топлината на земните недра спасява населението от силните студени ветрове през зимата.

Отправяме се към селцето Акротири. В района се намират разкопки, "доказващи“ връзка с древната Атлантида. Цял град е погребан при едно от изригванията на вулкана. Под пепелта са се запазили почти непокътнати сгради на храмове и жилища, улици и съдове за съхранение на продукти. Но… нито едно тяло на живо същество. По стените са се запазили пана с рисунки, отразяващи бита и културата на местното население, които имат много общо със стенописите от остров Крит. Учените предполагат, че местното население е имало някакъв отрязък от време и е успяло да напусне острова преди голямата катастрофа.

За съжаление всичко това видяхме експонирано на големи (не уголемени) фотоси в една специална сграда в центъра на Фира. Край разкопките в Акротири и около сградата на музея се е образувало свлачище и в момента  течаха укрепителни и възстановяващи дейности. Край Акротири се намира "червеният плаж“. Високи склонове от порести, червени скали обграждат красиво заливче с живописен плаж и чиста, прозрачна вода. Разбира се, в съседство се белее обичайният параклис.

Най-после нагазваме в черния пясък край курортното селище Камари. Ниски хотели и заведения покрай плажната ивица, ограничена със зидана преграда, посрещат плажуващите. Под чадърите без особен ред са разположени шезлонги и пластмасови легла. И странно – никой не те търси да платиш. Влизаме на 3-4 метра във водата и изведнъж дъното се загубва – явно на този остров връзката с "Ада“ е доста силна, дори водата е мастилено синя, няма го отражението от светъл пясък. След банята сме добре осолени, но къпането си заслужаваше.

Денят трябва да завърши с наблюдение на залеза край градчето Оия. Пътят се вие между черни и червени скали. Различават се пластове от различните вулканични натрупвания. Градчето се е развило отново след последното земетресение и блести с нови изискани къщи, хотели и заведения. Запазен е архитектурният стил, но са използвани всички възможности на странната структура на острова – стъпаловидно застрояване, отвори на прозорци и балкони на подземните етажи в ската.

Постепенно се смрачава и от края на извития като сърп остров светлините изглеждат като блестяща огърлица. Оия е аристократичният и артистичен център, въпреки че е на върха на сърпа и на 11 км. от столицата.

Последният ден минава в разходки. Следобед се качваме на ферибота. Сега с него се пътува спокойно, можеш да подремнеш. По обратния път спира на остров Иос, а след остров Наксос морето ни подарява прекрасен залез. На островите Парос и Сирос се наслаждаваме на ярко осветените черкви, обществени сгради и пристанищни съоръжения. Огромното пристанище на Пирея е още по-впечатляващо нощем. В далечината се откроява осветеният в призрачно сияние Акропол.

И приказката е към края си…

Авторката на текста е потомствен турист, член на клуб "Ветерани" към туристическо дружество "Родни балкани" – Варна. 

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com