сервиз на хладилници варна

Нещо като изложба

Нещо като изложба. Така е наречено събитие, за което получавам покана. Направо да я цитирам: "От 26 ноември до края на годината отново ще "вися" по стените на The Egg bar :) Този път съвсем новички неща и съвсем оригиналните рисунки :) Откриване няма да има, но пък във вторник вечер всеки може да мине да пийнем по нещо".

На самия ден не успявам да отида, но пък до края на годината още има време да се пийне по нещо в компанията на картините на Петя Константинова. На другия ден художничката споделя: "Страхотна вечер! Благодаря! Не разбрах как дойде, как мина, хора, хора, хора, срещи, сняг, джаз, куче, бяло вино и май някъде там съвсем изгубих нишката! Благодаря сърдечно! Скоро няма да си сваля усмивката". Хубаво е да срещнеш разбиране. Да поговориш с хора за това, което правиш и което обичаш.

Една вечер се запътвам към The Egg bar в София. Зима, студ. Чай с ром и топли картини ми се вижда добра идея. И наистина е така. Самата Петя Константинова не виси там, но пък ме посреща плакат с покана и истинското име на изложбата: "Сезоните на душата".

Първите картини, които забелязвам, са тези от циганското лято и наречени "Есенни котки", "Есенни къщурки". Има нещо детско в контрастния контур, в ярките, натрапващи се цветове. Но и нещо много задълбочено в мисленето на града през своеобразните му "герои" - предимно котки и жени. Има нещо напомнящо илюстрация на любима книжка, която още не си открил. Има нещо домашно и уютно дори когато на картината е изобразена улица или море. Има някаква самоирония (от онази, симпатичната, с която ни е поканила) и в нарисуваното, и в заглавията (там където ги има) - "Аз не съм Ана Каренина", "Когато котките мърлюкат", "Влюбеният лисичок".

Искрено ме забавлява "Златният рибок". Тук трябва да направя "описание по картина", за да ме разберете. Това е риба с човешко лице. Един отнесен в мислите си мъж с шапка. Пуши лула, а димът образува сърца сред водата. Натъжава ме една графика без име, изобразяваща самотен мъж. Замечтавам се и ми се приисква да бъда на мястото на жената от "Замечтано", защото тя е седнала на покрива и споделя питие и мисли с Луната.

Сядам на бара да си допия чая и да поговоря с Ивайло. Разказва ми за успешни изложби на Петя Константинова във Варна и в Люксембург. Напомня, че тук можете да си купите календар за Новата година, картичка и брошка - бухалче, изработени от художничката. Уверена съм, че това ще направи празниците ви още по-топли. Не пропускайте. До края на декември има още малко време.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com