сервиз на хладилници варна

Непознаните Родопи: Чаирските езера

На разклона към местността Чаирите ни застига голям камион за сено. Нагоре пътят е като току-що сечен от скалите, но затова пък се вие покрай река Чаирска сред високи, девствени борове и ели. Всичко наоколо е обрасло с малини и билки.

След един разклон виждаме стрелка за пряка пътека към Чаира. Малко по-нагоре стрелка посочва пряка пътека към Триградските скали. По-нагоре минаваме под естествен мост, изсечен в скалите и достигаме до разклон за местността Шабаница – резерват от иглолистни гори, който пазят специално за дървен материал за българските лютиери в "Кремона".

Минаваме по две мостчета, по които ти се струва, че ще паднеш в реката и след още малко изкачване достигаме Чаирите.

През гората преди много години минал някакъв вихър и изкоренил дърветата, но те се вкопчили здраво в камъните и продължили да растат наклонени, каквито са днес.

На Чаирите има две почивни станции, които не работят и пустеят. Тук са и много летни къщи на триградчани, които идват през лятото, за да засеят и да си пасат стадата от крави.

Природата на Чаирите – огромни ливади с типичните родопски треви и трицветна теменуга. Интересното тук са три свлачищни езера от епохата на кватернера - Големия гьол, Кадирев гьол и Сини вир. Там са се запазили няколко водни растения, днес защитени и включени в Червената книга, които се смятат за безвъзвратно изгубени за българската природа. Описани са на табела, написана на ръка - блатен плаун, блатно прозорче, тинеста острица, Богородична лъжичка, кръглолистна росянка, обикновена мехурка, блатна хамарбия. Езерата представляват обрасли с камъш „гьолове”, заобиколени от боровите гори. Честно казано, не знаех, че камъшът расте толкова нависоко в планините.

Огледахме наоколо, поразпитахме за пряката пътека и поехме обратно към Тешел.

Юли, 2001 г.

© Боянка Койчева

Авторката на текста е потомствен турист, член на клуб "Ветерани" към туристическо дружество "Родни балкани" – Варна.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com