сервиз на хладилници варна

Михаил Казиник: В Русия и България са по-важни титлите, а не човекът

Михаил Казиник е блестящ цигулар и космополитна личност. В България е непознато име – първото му гостуване у нас бе през май тази година. Изнасял е концерти по цял свят. Начинът му на работа включва музика, театър, литература, които според него не трябва да се разделят.

Михаил Казиник е роден през 1951 г. в Петербург, но израства във Витебск. Свири на цигулка от 6-годишна възраст и още като малък изнася концерти. Учи музика в Минск и в Петербург. През 1991 г. се установява в Швеция. Професор в Института за драматично изкуство в Стокхолм, от 2005 г. – експерт-консултант на Нобеловите концерти. Дейността му включва провеждането на майсторски класове в Швеция, Холандия, Германия, Русия, където прилага свой собствен педагогически метод; участия в театрални постановки; музикотерапия; авторски радио предавания за изкуство; статии и изследвания за музиката. Автор е на книгата "Тайните на гениите”. Разработил е и цялостен образователен метод, който се опитва да приложи в училища в Русия.

 

- Защо сега идвате за първи път в България?

- Така се случи, че много пътувах. Досега не бяха ме канили в България. Първата покана дойде от фестивала "Славянска прегръдка”, един поетичен фестивал. Както се казва, един поет е сила, двама не са сила, а 20 сили, а 30 поета – гигантска енергия.

- Първото ви изпълнение, което бе във Варна, съчетаваше музиката с театър. Така ли изобщо поднасяте концертите си?

- Да. С времето разбрах едно нещо – всяко велико изкуство е вибриращ източник на енергия, а човекът е приемник. Моята задача е да настроя човека на тази вълна, на която е произведението на изкуството. Ето защо измислих такъв начин, че да доведа слушателя до емоционално състояние, при което звучащата музиката да се възприема най-добре.

- Винаги ли работи този подход при вас?

- Той трябва правилно да се използва. Ако човекът, който свири, дава само информация – за произведенията, за композиторите, то слушателят, който вече е получил информация от 20 телевизионни канала, от 50 радиостанции, от вестници, от учители и т. н., преситен е с информация, няма да възприеме. Моите изпълнения не са информация, а енергийна връзка с човешки тела, нерви и сърца и мен. Така се постига ефект на въздействие. Аз разказвам за композиторите, чиито произведения изпълнявам. Този разказ сам по себе си не е интересен – може да се прочете в интернет или в книгите. Задачата е разказът да се пресъздаде с дух. Преди 300 години хората са посещавали концертите на Бах в църквите и ако някой ги беше питал тогава дари разбират музиката му, те щяха много да се изненадат. Те цяла седмица са се настройвали за подобен концерт – че ще влязат в църква, че ще видят Разпятие и тогава те не са вече просто християни, а философи, мислили са за Бога, за Вселената. Тоест, те сами са се настройвали. Музиката е прониквала в тях. Днес има компютри, много канали за информация, човек не е подготвен за космическото, изгубил е връзка с Вселената, затова на моите концерти аз трябва да възстановя именно тази връзка. Съвременният човек губи времето си в дребнотемие, мисли за заплатата, за пенсията. Защо работим? За да изкараме пари, ще отговори някой. А защо са ни пари? За да си купим храна и като се нахраним по-добре, ще работим по-добре. Когато работим по-добре, ще получим повече пари и ще съберем пари за по-удобно легло. А защо ни е легло? За да спим добре, за да работим още по-добре и да изкараме още повече пари. Получава се затворен кръг. Разликата между човека и животните е, че човек може да попита: "Накъде отиваме”, когато се прокарва път и в края на всеки път трябва да има естетическа цел. Това е разликата.

- Как преминават майсторските ви класове?

- Имам си подход. Първото, на което уча децата, е да паднат от стола назад, с гръб, в моите ръце, като им казвам: "Не се страхувайте от мен”. Така ми имат доверие. Ако на моя урок едно дете не се засмее 20 пъти, значи урокът ми е провален. Някой някога е казал, че обучението трябва да е мрачно, сурово, да се създава напрежение, ученикът да се страхува от всички – учители, директори, родители. Не е така. Още от Античността образованието е просвещение, радост, игра на светлина и мрак, игра с бои, с музика, с риторика, с думите, игра на красотата. Така че моята школа е и музикална, и немузикална. Ние постигаме любов чрез звуците, чрез думите. Родителите на моите ученици, когато се провинят, ги заплашват с думите: "Няма да отидеш на урок при Михаил”. Ние непрекъснато се шегуваме с децата, създаваме си радост.

Учениците ми са на възраст от 10 до 18 години. Имам лауреати на конкурси, сред които и "Сибелиус”. Имам 9-годишен ученик, Даниел, който наскоро изпълни концерт на Менделсон със Симфоничния оркестър на Кишинев, ще свири и в Москва. Попитаха го наскоро в интервю дали съм строг учител и той започна да се смее. За него да свири на цигулка не е ужас, а забавление.

- Какво точно правите като консултант на Нобеловите концерти?

- Тази покана получих през 2005 г. Тогава решиха да освежат начина, по който се провеждат концертите. Разработвам сценария и въпросите, които се задават на нобеловия лауреат. По моя идея през 2005 г. на всички 8 нобелови лауреати трябваше да се зададе въпросът какво значение е имала музиката в детството им. Всички казаха, че е имала огромно значение – че са обичали музиката, че някой от родителите или близките им е свирил. Затова аз започнах сценария с тези думи: "Скъпи бащи, майки и баби, ако искате детето ви да стигне до Нобелова награда, започнете не с химията, а с музиката”. Музиката е дисциплина на мозъка, вътре са скрити всички формули на научната мисъл.

- Защо решихте да напуснете Русия и да заминете за Швеция?

- Този въпрос се отнася до недалечното съветско минало. Не съм напускал страната. Имам два паспорта. Дори днес в Русия прекарвам повече време, отколкото в Швеция. За първата причина, поради която Швеция ми бе нужна, днес питам така в Русия: "Щяхте ли така да ме приемате и така да ме цените, ако не бях професор по драматично изкуство в Университета в Стокхолм, ако не бях музикален експерт на Нобеловите концерти”? Когато ми се обадиха през 2005 г. да ме попитат дали не искам да стана експерт, аз отговорих: "Разбира се”. И в този миг си помислих не за Швеция , за Русия – че когато там разберат, че не съм просто Михаил Казиник, а експерт на Нобеловите концерти, ще се впечатлят. В Русия, а и в България е същото, трябва да имаш титли. Титлите са по-важни от човека. В Швеция съм просто Михаил Казиник, а не професор, водещ експерт. Това на никого нищо не говори. В Швеция имах приятел доста години, лекар "Уши-Нос-Гърло”. Така пишеше на вратата му. Чак след 6 години разбрах, че той е един от най-добрите специалисти в тази област на световно ниво, професор. Но той никога не ми беше говорил за това, че е защитил дисертация в Ню Йорк в присъствието на най-видните ларинголози. Там не е прието да си говориш за постиженията. Просто сме си приятели. Той дойде при мен, защото искаше да взима уроци по цигулка, защото ми е почитател. И така си гостувахме взаимно по къщите, правехме си излети, запознах се с цялото му семейство, после и дъщеря му учеше при мен. Но в Швеция името означава много повече от каквато и да е титла. А в Русия, където сега се връщам като експерт на Нобеловите концерти, отношението е друго. Интересен съм. Защо Русия да не се възползва от мен? И точно така стана. Но пък и никъде не съм заминал. Живея тук, на тази планета.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com