сервиз на хладилници варна

Марк Уолбърг: В „Трансформърс 4“ предизвикателство бе човешкият аспект на историята

"Трансформърс: Ера на изтребление", четвъртият филм от поредицата, е вече по целия свят. Марк Уолбърг, главният актьор във филма, разказва за ролята си и за работата си с режисьора Майкъл Бей.

- Един и същ човек ли е Майкъл Бей, ако сравняваме филми като нискобюджетния "Кръв и пот" и блокбастър с бюджет от 220 милиона като "Трансформърс"?

- Напълно. Води го една и съща енергия, остава еднаква свобода на актьорите да играят, създават и импровизират. В това отношение опитът ми в "Кръв и път" бе много обогатяващ. Майкъл идваше всеки ден с нови идеи, различни диалози и ме оставяше да импровизирам и да променям някои неща в сценария. Беше много свободно. И така, когато той ми предложи да участвам в "Трансформърс", се съгласих при условие, че запазим този начин на работа.

- Значи бюджетът нищо не променя?

- Не, особено при "Трансформърс 4", защото едно от основните предизвикателства пред Майкъл бе човешкият аспект на историята. Преди да започнат снимките прекарах доста време заедно със сценариста, пренаписахме диалозите или ги играехме по различен начин. Трябваше всичко да звучи правдоподобно и заради това трябваше наистина да влезем в кожата на героите.  

- Например?

- Диалогът за облеклото на дъщеря ми дойде от само себе си, след като започнахме снимките на сцената. Не знаех как ще бъде облечена Никола (Пелц) в този ден. Когато тя се появи пред мен, от мен спонтанно избликнаха тези думи: "Никога няма да оставя дъщеря си да облече такова нещо". Аз наистина мисля така. (смее се)

- Това е голямата изненада на филма – Уолбърг баща. Не очаквахме точно това

- Но аз остарявам! Повечето от актьорите на моята възраст не са готови да играят такъв тип роли, но аз все пак имам 4 деца, най-голямото от които е момиче. Момчетата, които се въртят край нея, първото й гадже – това са неща, за които мисля всеки ден.

- Любопитно е, че в "Страх" на Джеймс Фоли играете именно момчето, което повлича момичето в приключения…

- Да, но това бе преди колко… 15 или 20 години? Вече съм минал възрастта на тези глупости.

- За сметка на това все така можете да трепете извънземни! Като Ви гледа човек в екшън сцените, си казва, че на поредицата липсваше именно екшън актьор.

- Може би. Разбирам какво искате да кажете, но в същото време резултатът е, че се оказах с оръжие в ръце и със смешен футуристичен външен вид. Беше забавно, но мен ме интересуваше по-малко екшънът и повече това поредицата да придобие по-човешки измерения, с повече чувства.

© Paramount/Форум Филм България

- Как се постига това в компанията на 10-метрови роботи? 

- С много въображение. Добре, че вече съм се снимал в "Тед". След този филм си имам много повече доверие в това отношение и не се паникьосах за "Трансформърс". Това е завръщане към игра в чист вид, като в детството. Първо трябва да повярваш. Само при това условие и зрителите ти вярват.

- Не е ли малко много за филм 2 часа и 45 минути?

- Не смятам. Първо, защото е страхотно във всички отношения, много готино и впечатляващо. Човече, има диноботи! И второ, защото е нужно време, за да изградиш персонажа.  

- Все пак не е възможно да сте преживели едни и същи неща по време на снимките на "Кръв и пот" и "Трансформърс 4"…

- Всичко се дължи на личността на Майкъл. Той знае какво иска. Много е точен, независимо за кой филм става въпрос. Ще ти разкажа две истории. В "Кръв и пот" си спомням лудото каране на Lamborghini. В автомобила имаше 10 камери, аз летях сам по затворен път. Единственият съвет беше да карам колкото се може по-бързо. Карах с 290 км/ч. В "Трансформърс 4" беше същата лудост. Един ден ме накараха да се кача на скутер. Няма камери, няма нищо. Пак съм сам. Паля мотора и се отправям в посоката, накъдето са ми казали да карам. Непрекъснато се питам какво правя всъщност, когато забелязвам черна точка на хоризонта. Знам, че ще се случи нещо, но не знам какво. Концентрирам се, засилвам и изведнъж черната точка се превръща в хеликоптер, който се приближава с пълна скорост. Скутерът ми се издига върху вълните, хеликоптерът се спуска много ниско. Казвам си: "По дяволите"! И нещото профучава един метър над мен. Виждам Майкъл, който се превива от смях. И в двата случая той е с малкия си екип, с едни и същи технически лица и сам прави лудите си планове. Основната разлика между "Кръв и пот" и "Трансформърс 4" е, че първия филм го заснехме за 40 дни, а втория за повече от 100. Представям си такава гледка: висиш на една стена, а Майкъл Бей е на един метър под теб, показва се от прозорец с огромната си камера в ръце. Той е тук, с теб. За един актьор е успокояващо да вижда режисьора си пред себе си. Това променя всичко. Имаш директен контакт с режисьора си. Той се смее, говори ти, вика: "Mark ! That’s great ! That’s fuckin’ awesome". Той наистина е гений.

Интервю на списание Première.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com