сервиз на хладилници варна

Любомир Кутин: Културата е възможност за икономически растеж – при добър мениджмънт и ясна стратегия

В края на миналата година във Варна беше представена книгата „Европейски столици на културата” – първото подобно издание не само у нас, а и в ЕС. Неин съставител е д-р Любомир Кутин. Както е известно, Варна е кандидат за Европейска столица на културата през 2019 г. Кандидатурите си са заявили още София, Пловдив, Русе и Бургас. Какво се крие зад понятието "Европейска столица на културата"; защо изобщо е важно български град да получи тази титла; какво означава реформиране на културата – разговор с Любомир Кутин, провокиран от книгата.

Любомир Кутин е философ по образование и доктор по социология. Има голям опит в теорията и практиката на мениджмънт в културната област - в община Варна, където е бил и директор на дирекция "Култура", в ОФД-Варна, на което е бил изпълнителен директор и други. Този свой опит е предал и на много студенти като преподавател по история и мениджмънт на културата в Колежа по туризъм във Варна и в НБУ. Автор е на книгите „Фестивалът като феномен на художествената култура” (2004 г., докторска дисертация), „История на културата” (учебник).

- В книгата „Европейски столици на културата” пишете, че тя е плод на 3-годишен труд. Кога започна реално работата по нея?

- Преди 17 години, когато във Варна дойде първият посланик на ЕС за България Томас О`Съливан, получихме предложение и подкрепа да подготвим проекти по програма „Калейдоскоп”. В периода 1994 – 1999 с негова помощ по различни програми и чрез различни културни проекти във Варна влязоха около 300 000 евро. От тогава датира и първото предложение Варна да бъде европейски град на културата (както тогава се наричаше инициативата). За съжаление по различни причини, проектът „Европейски месец на културата” не се реализира тук, а в Пловдив през 1999 г. В книгата „Европейски столици на културата” наистина е събран 3-годишен труд. Това е опит да бъде систематизирана информацията за европейските столици на културата. Защо тръгнахме към тази идея? Всъщност преди три годни не знаехме, че ще стигнем до книга. Със студенти по културология от Софийския университет, които тогава провеждаха стаж при мен, потърсихме  повече информация за европейските столици на културата. На този фон търсихме отговора на въпроса как е позиционирана Варна. Натъкнахме се на изключително ценно изследване, осъществено от британския учен Робърт Палмър. Там се съдържаха пространни анализи на градовете – Европейски столици на културата в периода 1985 – 2003 г. С подкрепата на община Варна изготвихме един експертен доклад. Той съдържаше две части. В първата се проследява историята на инициативата „Европейска столица на културата”. Втората част съдържаше теренно изследване за Варна, което проследява как градът се вписва в тази инициатива – възможности, нагласи, постижения, проблеми, рискове ... Анкетирахме над 50 представители на заинтересованите страни – художествени творци, културни администратори, политици, журналисти, представители на бизнеса... Този анализ влезе в основата на друг документ през 2008 г – н. тар. Програма за кандидатурата на Варна. През 2009 г. съвместно с Радио Варна организирахме поредица предавания, в които се разказваше за историята на досегашните градове – европейски столици на културата. В книгата са систематизирани резултатите от тези усилия. А през изтеклата година на базата на европейската традиция и местния опит се опитахме да структурираме дейностите, които градът следва да осъществи, за да може успешно да кандидатства за Европейска столица на културата. След обсъждания и дискусии вече е факт и системата, по която ще се организират основните дейности по кандидатурата на Варна. От тази година предстои целенасочена работа.

В случая съм доволен, че преди да се стигне до конкретните решения, ситуацията е проучена и анализирана. Мисля, че това е здрава основа, която ще  гарантира до голяма степен бъдещите действия на града да не са резултат на случайни обстоятелства, а да са плод на дългогодишни натрупвания.

- Това е правилният начин на действие.

- Да, така трябва да се действа, но за съжаление в България често подобен подход се пренебрегва. Все още нямаме изградени рефлекси за системно организирани действия.

- Тук като че ли всеки иска набързо да постигне всичко...

- Убеден съм, че няма как изведнъж да направиш „големия удар” - с нещо твърде ефектно изведнъж да бъдеш забелязан и да постигнеш успех. Европейската практика и опитът на всички Европейски столици на културата показва, че успешните градове са такива не просто, защото са атрактивни и имат културно-исторически дадености и фестивали, а защото са обединили усилията на много хора, за да свършат качествена работа. Ако вървим по този път няма да сбъркаме, дори и крайният резултат да не е в полза на Варна. Важното е тук да се консолидира една обща воля, че културата е важна, че заслужава друг тип отношение и най-важното, което се опитвам да докажа и в книгата, и в предишните си изследвания, че именно културата може да бъде източник на икономически растеж.

- Това е тъкмо обратното на някои процеси и събития, на които сме свидетели у нас през последните години. А вероятно и обратното на убеждението на доста хора.

- В публичния живот битува схващането, че културата е сфера, която е бреме за данъкоплатеца. В действителност културата, особено в съвременния свят, във все по-голяма степен, черпейки публичните ресурси, е и важен източник на приходи. В този смисъл особено сега, в условията на постмодерното общество, когато индустрията на свободното време придобива огромни размери, естествено е развлеченията и културата да заемат много важно място. Отдавна мина времето да обосноваваме икономическото развитие със строителството на големи заводи, както се е случило преди 50  години с Девненската низина. Факт е, че в проспериращите общества залагат на технологиите, образованието, услугите и на културните индустрии, с които в много по-голяма степен, с много по-малко инвестиции, с много по-слаба намеса в околната среда се генерира бърз и осезаем икономически растеж. Но тук стигаме до природата на културата. От една страна тя е много консервативна сфера, трудно се променя. От друга страна, ако нещо се унищожи, то не може да се възстанови. Как се запазват, например, старите фрески? При поддържане на специални условия и с периодична реставрация. Иначе изчезват. По същия начин и културата е много крехка сфера. Ако не се полагат грижи за нея, рискуваме завинаги да загубим много артефакти – като се започне от сградите и се стигне до бит и културна памет. При друго отношение, освен като източник на самочувствие и възможност за сплотяване на гражданите, тя би гарантирала на много хора повече работа и доходи. В този смисъл съм обнадежден от това, че инициативата „Европейска столица на културата” не е просто шанс за нас да се покажем, а и да започнем да говорим за културата по друг начин. Това, разбира се, съвсем не означава, че културата трябва да се комерсиализира. И тук е мястото на културната политика. Върху основата на ясно ориентирани експертни оценки да се насочат  специални усилия към онези звена в културните процеси, които задават нови ориентири и подобряват качеството на живот на хората, живеещи в един град. Ние не трябва да митологизираме 2019 година като граница, която с магически средства ще ни направи различни. За нас е по-важно да променим отношението си към културата, мисленето си.

- Мисленето е нещо, което се променя най-трудно...

- Желанието ми е да се наложи прагматично говорене за културата, тя наистина да се превърне в приоритет на местното самоуправление и това да позволи на повече хора да усетят непосредствено ползите, включително и в икономически смисъл.

- В споменатото вече изследване, което предхожда книгата, се прави изводът, че липсва връзка между хората на изкуството и хората с финансови възможности. Защо е така?

- Защото културата е нереформирана. В една нереформирана система, в която все още не са ясни критериите, по които се оценява един културен факт и когато тя зависи твърде много от публично финансиране, нормално е хората на изкуството да са откъснати от хората на бизнеса. Те предстои да се опознаят. И това е нейният шанс - чрез инициативата „Европейска столица на културата” да се осигури капацитет за алтернативно финансиране. Но за да се случи това са необходими системни наблюдения, изводи, дебати, подготовка на адекватни предложения към политиците... Ние все още нямаме реална представа за това, което се случва в културата. Това е друг голям проблем, който също не е решен.

- Много хора във Варна поставят въпроса за липса на достатъчно сгради за културни дейности.

- Инициативата „Европейска столица на културата” засяга инвестициите в градското пространство и в по-тесен смисъл - в културната инфраструктура. Много са сградите, които в други страни са построени специално за това, много пространства са адаптирани за култура - нещо, което трябва да се случи и във Варна. Освен ново строителство се преустрояват складове, промишлени халета, пристанищни докове, гета, променени до неузнаваемост. През следващите 10 години, ако всичко се развива нормално, във Варна предстои да започне процес на усвояване на нови пространства за култура. Но ако това не бъде подплатено с качествено менажиране, ще бъде поредното разхищение на публични ресурси. Убеден съм, че това ще стане дори по-рано от 2019 г., в града ще започнат да се оформят подобни зони.

- Частни или обществени?

- Това зависи от хората, от местната общност. Биха могли да се дадат на независими, неправителствени организации. За съжаление те все още не са толкова много в сферата на културата. Говоря за организации, които имат капацитет да вършат работа, а не които съществуват на хартия. Друг вариант е публично-частно партньорство, където да се включи и бизнесът. Друг вариант е и общината да се включи – с общински културни институти, общински фирми. Друг вариант е партньорство с държавата, с чуждестранни инвеститори. Много интересни неща могат да се случват и в моловете. Но за да стане всичко това, трябва да има яснота на целите и тук стигаме до стратегията. Мога да кажа, че в резултат от направените изследвания, свързани с книгата „Европейски столици на културата”, Варна е „на една ръка разстояние” от създаването на общинска културна стратегия за следващите 10 години. Нужни са още съвсем малко усилия за това. Тогава тук ще се привлекат инвестиции от европейските фондове, които да бъдат насочени към културата.  Чрез добра местна политика и ангажименти на правителството могат да се планират важни  инвестиционни проекти. Това е въпрос и на лобиране на всякакви нива – като се започне от ЕС, правителство, регионални инициативи за сътрудничество и се стигне до ОбС и личности, които могат да гарантират, че във Варна си струва да се инвестира.                      

- Примера на кои Европейски столици на културата трябва да следва Варна, за да има успешна кандидатура?

- Ние най-много се доближаваме до средиземноморските страни. Хората в северната част на Европа са с друг манталитет. Те са по-организирани. Но там пък няма толкова богато културно-историческо наследство. Добре е да стъпим на опита на средиземноморски градове, които са съизмерими като мащаб, местоположение и културно-историческо наследство с Варна - Генуа, Флоренция, Порто, близките ни Солун и Сибиу. Ако трябва да обобщавам, макар и малко на едро, прави впечатление, че този тип градове са се справяли с променлив успех със задачата „Европейска столица на културата”. Там са успели да постигнат много в създаване на нова инфраструктура и да организират интересна културна програма, но твърде често политическата конфронтация е играела възпираща роля за успеха им - нещо, което на Север се случва сравнително по-рядко. Политическата турбулентност винаги е изигравала лоша шега на южноевропейците. Имало е дори фрапиращи случаи. В гръцкия град Патра през 2006 г. отлагат откриването на културната програма с една седмица поради голям конфликт между местната управа и Министерство на културата. Едните са социалисти, а другите от „Нова демокрация”. Поучавайки се от опита, ние трябва да се стремим към разума и прагматизма на страните от Северна Европа и да се възползваме адекватно от нашите природно-географски и културно-исторически преимущества, така че да можем да вложим по най-добрия начин ресурсите си.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com