сервиз на хладилници варна

Къде да учим: Вероника Бакърджиева за образованието във Франция

Вероника Бакърджиева е сред многото български студенти, които учат в чужбина. Специалността, която е избрала, е икономика, управление и компютърни науки в Университета в Лион. Впечатленията си от образованието във Франция и практични съвети за бъдещи студенти там тя сподели на среща с ученици, изкушени малко или много от възможността да учат във Франция.

- Трудно ли избра страната, в която да учиш?

- Започнах да уча френски език в училище, в Пета гимназия във Варна и ми хареса. Преди да замина за Франция много хора ми казваха, че е много трудно, дори невъзможно, че французите са студени хора и аз си казах: "Защо пък да не опитам, да видя колко е трудно"? Освен това реших да замина в държава, в която не всички заминават. Най-често моите връстници заминават за Великобритания и Германия. Намирам избора си за правилен. Намерих си мястото. Там ми е вторият дом. Във Франция успяваш, ако си вършиш работата.

- Това означава ли, че след като завършиш, ще си търсиш работа там?

- Да, твърдо съм решила да си намеря работа там. Винаги съм казвала, че когато искаш да постигнеш нещо, ще го направиш. Засега уча и работя. Трябва да си упорит, усмихнат и добре предразположен, да вярваш в себе си.

- Колко са българските студенти в момента в Лион?

- Около 2000 души. В Лион има много българи. Когато се разхождам из центъра на града, непрекъснато чувам българска реч. Има голяма българска общност. Не всички учат. Някои са започнали да учат и са се отказали, други продължават да учат и работят, трети само работят. Това показва, че не е невъзможно да се реализираш и там, въпреки че е трудно. Хората се подкрепят, организират се събития. На 3 март се събираме в българското читалище. Аз лично се занимавам и с доброволческа дейност. В Лион има българско училище, от време на време ходя да чета приказки на децата. Има българи, чиито деца са родени във Франция и искат те да говорят два езика и да научат добре и български. Говорим и пишем на български. От време на време играем хора – нещо, които аз много обичам. Наскоро моят университет организира конкурс за поезия. Аз участвах със стихотворение на български и френски и дори взех 3-а награда. Като се прибера, ще го прочета в читалището. Изобщо имаме си нашата малка България в Лион.

- Какво ти харесва най-много в образователната система във Франция?

- Заминах там на първо място, за да уча, тоест, всичко останало е второстепенно. Ученето е много по-различно от тук. Там знам, че като завърша, ще знам нещо, ако мога така да се изразя. Всичко, което съм научила досега, не е само заради изпитите, а е полезно и за живота и ми е интересно. И специалността ми е такава – икономика. Всички икономически проблеми, световната криза, ме интересуват. Харесва ми начинът на обучение там, събират ни да работим заедно в групи и така ти помагат и да се интегрираш, и да опознаваш различни култури и други хора. Освен това едно е учителят да стои пред теб и да ти говори, друго е да си в група с хора като теб, с които обменяш опит, идеи и така ти става по-интересно. Ние непрекъснато работим заедно, ходим по библиотеки, подготвяме се и след това представяме изложението си на целия клас, останалите коментира, а учителят допълва само ако трябва. Наистина ми харесва, че ние сами си правим часовете. Всеки говори за това, които най-много го интересува. Начинът на обучение там ти отваря много повече врати. Това, което най-много ми харесва е, че имам право да говоря за собствената си държава. Винаги, когато има подходящ повод, споменавам и нещо за България и на хората им е интересно, защото не знаят почти нищо за нашата страна. Изобщо там ми харесва начинът на живот, харесва ми, че се стремят да го направят по-лесен.

- Какво мисли един млад бъдещ икономист за ситуацията у нас?

- Нещата не изглеждат много добре. Колкото повече време стоя там, толкова по-голяма ми се вижда кризата тук и толкова повече осъзнавам грешките, които българските управници допускат. Разликата е огромна. Надявам се някога гласът на младите, които сме учили в чужбина, да бъде чут, ако можем – не само аз, а и хората, които учат политика, да направим един ден нещо за България. Ние имаме много повече опит от някои политици и хора, които управляват държавата. Нашият поглед е друг. Когато се прибера вкъщи ми е хубаво, но в същото време ми става жал и си казвам, че на този етап нямам работа тук.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com