сервиз на хладилници варна

Как преплувах Ламанша (част 2)

Преди да споделя с вас моите лични впечатления за това как преплувах Ламанша, струва ми се интересно да ви запозная с текста от бордовия дневник, написан в резултат на моя успех. Може би един ден достоверността на направеното от мен ще бъде подложена на съмнение, затова към този текст от бордовия дневник прибавям и протокола, подписан от 11-те души, които ме следваха, за да служи за документ на бъдещите поколения.

 

Бордови дневник на Бърджис

"Ламанша бе отново прекосен. Томас Уилям Бърджис, плувец от Йоркшир, финишира в 9,50 часа сутринта близо до нос Кот д'Опал, след като се бе борил 22 часа и 35 минути с насрещните течения, морската болест, халюцинациите и голямата физическа умора. Той успя да повтори подвига от 1875 година на капитан Матю Уеб. Бърджис влезе във водата в залива Сейнт Маргарет в 11,15 часа на 5 септември. Преплува 21 мили, които разделят двата бряга за 22 часа и 35 минути, с 40 минути повече от капитан Уеб. Ето и различните етапи, през които премина новият рекордьор.

Тръгване в 11,15 часа сутринта на 5 септември 1911 година. В полунощ е на средата на пътя. Пристигане във Франция в 9,50 сутринта, в сряда. Бърджис стъпи на земята на френския бряг близо до село Шатле. По пътя му от началото до края го следваха 11 души в корабчето "Елзи".

В началото вятърът бе със скорост от 10 мили в час и помогна на плувеца. Той обаче бе доста хладен и на няколко пъти изглеждаш, че Бърджис може да се откаже. Вълните пречеха на движенията на ръцете му и изморяваха очите му. Преди да се потопи във водата тялото му бе намазано с мас и благодарение на тази предпазна мярка, в съчетание със силата и издържливостта на шампиона, тялото му се запази топло до края на целия преход. От атмосферните промени го защитаваха и чифт автомобилни очила и гумени бански. През първите 3 часа той си смети 4 пъти очилата, но това не му помогна особено много. Плуваше с 24 замаха в минута и не промени това темпо повече от 15 часа.

След като плува 4 часа, поиска да пие какао, но то му се стори много сладко и след 15 минути се почувства зле. Господин Уотсън го отдаде на морската болест, но Бърджис го увери, че неразположението му е резултат от голямото количество захар в напитката.

През нощта вятърът утихна и морето стана гладко. В 7 часа Бърджис изяде няколко зърна грозде. Вече се чувстваше добре. На кораба му бе трудно да го следва. От водата се чу викът: "Капитане, смъкни платната". Всички се разсмяхме. През нощта няколко риби ухапаха Бърджис, но това не го разтревожи особено.

В 7,30 той намали скоростта и каза: "Дори  и да се проваля, след този спринт ще съм по-добър. Откакто морската болест ми мина, се чувствам много добре". Той бе радостен и весел и все питаше как се чувстват пътниците на корабчето и в лодката.

През по-голямата част от нощта Бърджис похапваше нещо на всеки половин час. Пиеше какао и топло мляко и ядеше грозде. Искаше бира и казваше, че ще даде една лира за една чаша. Господин Уотсън му припомни, че това питие му е противопоказно и не му даде.

През цялата нощ хоризонтът бе обвит в мъгла. Светлините на  английския бряг не се виждаха. В зори Сангат във Франция бе само на 3 мили. Бърджис бе плувал 18 часа. Забави темпо, защото се бе изморил. Помоли пътниците да пеят, за да го разсеят. Господин Уотсън започна с Miserere, но тази мелодия не бе много забавна и Бърджис поиска да му пеят Марсилезата.

Тъй като смяташе, че вече е на няколко мили от брега, поиска да му дават по 20 капки шампанско на всеки час, който му оставаше да плува – "и нито капка повече, дори и да ви моля". Когато разбра, че му остават само миля и половина, той каза, че вече не иска шампанско. Господин Уотсън му даде парче шоколад и ментова есенция, които му подействаха добре. Господин Уайдман се хвърли във водата към 6,30 часа сутринта. Бърджис му направи забележка, че плува лошо и му предаде малък урок по плуване, с което развесели пътниците.

Когато разбра, че му остават само миля и четвърт, Бърджис каза: "Прекрасно, започва нашата обичайна утринна разходка". Към 8 часа го заболя стомахът и продължи да плува по гръб. Бавно приближаваше френския бряг и гледката бе трогателна.

На борда всички бяха с приповдигнато настроение. Всички си събуваха обувките и се подготвяха да се хвърлят във водата. В 9,50 часа, аплодиран от приятелите си, Бърджис стъпи на пясъка. Бе осъществил прехода за 22 часа и 35 минути и бе преплувал не по-малко от 39 мили. Като се вземат под внимание и теченията, преходът трябва да е бил към 60 мили.

През деня корабът "Елзи" се завърна в град Дийл, много хора посрещнаха героя, който изглеждаше най-малко изморен от всички. След като разбута аплодиращата тълпа, първата му работа бе да се хвърли в прегръдките на майка си".

Текстът е публикуван в списание Je sais tout през 1911 година. Броят е предоставен от антикварна книжарница "Сталкер" - Варна. 

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com