сервиз на хладилници варна

Изложба на Иван Кирков в Галерия 8 или "Свободните” картини на професора

Отдавна изкуството е престанало да бъде просто отражение на реалността и се е превърнало в интелектуално упражнение за затворен кръг от хора. 

Самата изложба не е просто пространство за изкуство, а посредник, чиято цел не е да изпита публиката си колко е подготвена, а да провокира емоционалните и интелектуалните й възможности. Публиката трябва сама да открие връзките между произведенията и да направи собствени открития.Изкуството не може да бъде напълно обяснено и именно в това се крие неговата истинска сила. Както казва Бюргел, ”голямата изложба няма форма”. Тя поставя въпроси и оставя на посетителите сами да търсят отговорите за себе си. Посланията й са разнолики, изказани на множество езици и понякога трудни за възприемане.

Някаква магия витае във въздуха на галерията, усещане за неразказани случки, натрупани визии и нуждата от изразяване чрез картини. Картината е и изразяване на интимност, това е светът чрез теб, светът в теб и светът, който се отдалечава от теб. Усамотението е ключът към себе си. То сваля маската на лицемерието...

Ако се вгледаме в духовните дълбини, насред шумния свят ще чуем гласа на тишината. Това е гласът на Изкуството.

Иван Кирков - "Улица"

Иван Кирков - "Улица".  ©  "Градското списание"

Когато се радваме на възможността да възприемаме през сетивата си, ние осъзнаваме, че съществуваме.Често хората преминават през света забързани и умислени, без да го наблюдават. Художникът има призванието да ги привлече, да споделят с него радостта, която той открива от видимия конкретен свят, директно възприет.И оставя рисунката да говори сама за себе си...

Ние може да твърдим, че разбираме от литература.И това е така, защото средството за изразяване е езикът, който е зависим от значението. Но линиите и цветовете нямат глас.Когато ги запитаме, те тихо посочват с пръст картината и казват: ”Виж сам и не задавай въпроси”. Тяхното предназначение е да изразяват, а не да обясняват. Те нямат нищо прикрито зад тях самите – нямат мисли, които да бъдат проследявани, нито думи, които да ги разясняват. Само светлина, лъчи, преминаващи сякаш през крилото на пеперуда...

И когато прозреш това, картината сама се превръща в екран, върху който протичат събития или се изживяват състояния, с почти техническо съвършенство се очертават фрагменти от форми, за да прелеят в други и да създадат един нов свят. 

Радостина Калоянова е преподавател по български език и литература. Текстът й е отличен с наградата за текст за изложба, състояла се в Галерия 8, на първия конкурс за текст за изложба, организиран от "Градското списание" и Галерия 8 във Варна.  

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com