сервиз на хладилници варна

Иво Хаджимишев: Европейският месец на фотографията е голяма възможност за България

През месец ноември в София се проведе първото у нас, експериментално издание на Европейския месец на фотографията. За инициативата, организацията й и нейното бъдеще разказва фотографът Иво Хаджимишев.

- Месецът на фотографията е инициатива, която датира от 1980, а от 2004 г. се организира и извън Франция. Защо чак сега идва у нас?

- Не идва късно. Това е френска инициатива. Както знаете, Франция в това отношение е страна с много богата и запазена традиция, а не унищожена и след това възродена. Това е родината на фотографията и кинематографията, страна, в която фотографията е приета от обществото, от галериите, от медиите като нещо сериозно. Тук, в България, трябваше три поколения фотографи от 1944 г до 2011 г. да работят понякога и при неразбиране, да не кажа тежки условия, от обществото, докато получат легитимност.

У нас текат два паралелни процеса. В България има няколко фотографски сдружения, едно от което се нарича Българска фотографска академия "Янка Кюркчиева” – около 80 души, събрани в нещо като клуб, който се грижи за запазването на колекции от фотографии, организира конкурси, изобщо от хора, които обичат фотографията. Другата, по-малка група, е Българското фотографско сдружение, сред които има и хора с други професии – философи, естети, публицисти, кинематографисти и други. Разбира се, има група на фотографите във Варна, в Пловдив – там Никола Лаутлиев прави Есенните изложби – нещо равносилно на героизъм, в Плевен се организира Международният фотофестивал за експериментална фотография "Фодар”, в София вече 10 години конкурсът на Canon "Снимка на годината”, финансиран благодарение на добрата воля на ръководителя на това представителство тук. Това е в общи линии ситуацията у нас. Разбира се, има и сайтове, които аз не следя, защото не обичам анонимността. Там, където има автор и изображение, съм готов да гледам и разговарям, но когато хората се явяват с псевдоними и скрити зад тях изказват мнения, които гласно и с лицето си не смеят да кажат, това някак си не е по моя вкус, не това е европейският начин за съвременно и цивилизовано общуване.

Българската фотографска академия "Янка Кюркчиева” направи през лятото месец на фотографията – много мащабен, не добре разгласен, с много малък бюджет, имаше и международни изложби. Връзката между това събитие и Европейският месец на фотографията е предложението на културното аташе към Посолството на Франция Давид Вайсман да се направи експериментален месец на фотографията.

- Една от идеите на Европейския месец на фотографията е да се създаде европейска фотографска мрежа за обмен и сътрудничество. Какво е мястото на България в тази мрежа след първото издание на Месеца на фотографията у нас, което се определя като "експериментално"?

- У нас изданието е експериментално, първо, защото стартира много късно, и второ, защото стартира почти без бюджет и обещаният бюджет беше десетократно намален в последния момент заради банковите кризи. Експериментален е, защото неговата идея, и това е изцяло предложение на Давид Вайсман, да се направи това издание в София, да се документира и да се изпрати в европейските структури, които определят бюджетите за подобен вид дейности и събития, за да може България да кандидатства и да бъде включена в тази верига от държави извън Франция, които организират на всяка четна година Европейски месец на фотографията. Ние затова стартираме експериментално в нечетна година, за да можем евентуално догодина, ако се оцени добре това, което сме направили сега, да стартираме официално. Всичко това се случва в рамките на подкрепата на София за Европейска столица на културата и допълнително раздвижва въздуха в артистичните среди на София и така се стигна до това много рисковано начинание.

- Колко време бе отделено за организацията?

- Много малко – месец и нещо. Аз веднага препоръчах да се направят контакти на три места в Меката на фотографията, Париж – всеки има своите контакти в чужбина. Оказа се обаче, че по една или друга причина, преди всичко финансова, тези емблематични творби, които исках да се покажат у нас, не можеха да дойдат, защото никой не реагира. Те трябва да се покажат догодина. Нито една нормална страна в рамките на три седмици не реагира така, както ние реагираме за такъв срок. Ние сме много по-бързи, отколкото Западна Европа, изобщо ние или сме много бавни, или сме много бързи, но никога не сме така, както трябва.                              

Още в самото начало Давид Вайсман ме свърза с едно много симпатично семейство, което се е зародило във Франция - Станка Желева и Адриан Вела. Те и двамата са следвали история, култура, изобразително изкуство и са от хората, които се решили да живеят в България. Когато се получиха отказите, които вече споменах и се видя, че не е възможно да стартираме Месеца на фотографията на истинското най-високо ниво, към което се стремим и което ако не постигнем, събитието няма да има смисъл, Станка Желева и Адриан Вела отвориха вратата за плеяда от млади хора, които се занимават с фотография – техните парижки приятели.

Валерий Пощаров - Младши - "Люксембургската градина", Париж 2007 г. 

© Валерий Пощаров - Младши - "Люксембургската градина", Париж 2007 г.  

- Изложбите са на повече от 20 места. Как ще очертаете основния им облик?

- Има няколко класически фотографски изложби. Едната е в Галерията за чуждестранно изкуство, където решихме да покажем двама автори. Единият е формиран предимно в Западна Европа – Валерий Пощаров, млад, интелигентен човек, който освен с изобразително изкуство се занимава и с фотография. Това е хубаво, защото ако един човек снима само, за да вади хляба си, той става роб на други правила. Валери е свободен артист и в случая представя колекция от класическа фотография – парижки лица и места, която на мен в голямата си част много ми харесва. Фотографиите са в духа на Анри Картие-Бресон, Юсуф Карш и други фотографи от тази епоха, нещо като продължение, а не имитаторство на техните традиции, което е хубавото в неговата работа. Той тепърва ще се развива. Другият автор не си е показвал изобщо носа в Западна Европа - Петра Атанасова, прекрасен, класически фотограф - пейзажист. Между двамата има 50 години разлика. Получи се прекрасна комбинация. Има, разбира се, и няколко журналистически изложби. Едната е "1989 година!” на Агенция Франс прес – как фотографите от агенцията виждат събитията през тази година, включително и у нас. Изложбата е много интересна, защото започва с протоколните снимки от посрещането на Митеран на летище София от Тодор Живков, а следващата снимка е закуската на Митеран с българските интелектуалци. В тази изложба може да участва и публиката – могат да оставят снимки, които са направили през 1989 г. Оттук нататък започва авангардът – новият въздух, който навлиза у нас покрай Станка Желева и Адриан Вела. Те внесоха наистина нова визия, нов начин на експониране. Най-успешното, според мен, е експонирането на фотография на нереставрирания етаж в Галерията за съвременно изкуство, върху тухлени стени, което не отстъпва по нищо на най-авангардните европейски начини на експониране.

- Софийското метро и ЖП гара са сред експозиционните места. Това приема ли се от българска публика, която по-скоро не е свикнала да вижда изкуство извън изложбените зали?

- Няма да е нескромно да кажа, че когато се чудихме кои галерии ще ни предоставят пространство, всичко стана на доверие – нито една галерия не знаеше какво ще покаже, което противоречи на всички принципи. Тогава аз предложих да използваме и метрото и гарата. Това също е прекрасно. Фотографии има и на оградата на Художествената академия, на фасадата на Етнографския музей, изобщо фотографията "експлодира” по много хубав начин.            

- Една от изложбите, на които сте куратор, е "Мисия: военен лекар" - колекция на д-р Александър Парашкевов. Какво представлява тази колекция?

- Аз помогнах при избора, а галерия "Париж-Москва” финансира изложбата, която може би е най-силната документална изложба – извеждането на ранените хора от българската база в Ирак. Един хирург е снимал това, което се случва там под обстрел. Всичко е истинска документалистика. България загуби там пет военнослужещи и аз видях и снимките на мъртвите, но това, което избрах от целия масив от изображения, са снимките на живите.

- В резюме, доволен ли сте от резултата?        

- Чувствам се много обогатен от тази импровизация, която може би ще прерасне в нещо по-голямо. Най-важното е, че за разлика от много други случаи, в които хората започват да конкурират една идея – фестивал и изобщо събитие, с друго, паралелно, аз събрах всички. Фотографската академия се присъедини в това усилие, има споразумение да не си пречим, а да се допълваме и смятам, че това събитие ще обхване, да не кажа цялата фотографска гилдия, но мислещите и културни хора не може да не разберат, че това е наистина голяма възможност в България да идва интересна чужда фотография и българска фотография по тази линия да се показва навън. Получи се общо съзвучие, което е много полезно.

Знаци и Градското списание   

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com