сервиз на хладилници варна

Жан-Франсоа Буржо: Киното показва какви сме и кои сме

Дългогодишен журналист в областта на киното, Жан-Франсоа Буржо е директор на Международния фестивал на средиземноморското кино (CINEMED) в Монпелие, Франция. Той бе сред журито на тазгодишното издание на фестивала на българския филм "Златна роза", което за първи път бе международно.

- Каква е накратко историята на фестивала в Монпелие?

- Фестивалът в Монпелие е започнал съвсем скромно в края на 70-те години като седмица на италианското кино. По това време във Франция италианското кино е малко разпространено и клуб "Жан Виго" решава да показва италиански филми. По това време аз бях член на този клуб, бях журналист и гледах кино. Пиер Питио и Анри Талва, двамата основатели на фестивала, решават да разширят проявата, която да се превърне в срещи на италианското и средиземноморско кино. След няколко години фестивалът се превръща в Срещи на средиземноморското кино. В края на 80-те години кметът на Монпелие преценява, че събитието е интересно и трябва да се направи истински фестивал, подкрепен финансово от общината. През 1989 година е първото издание на фестивала, има състезателна част, поканени са гости.

- Как започнахте да работите за фестивала?

- Преди да стана директор през 2002 година, правех бюлетина, изобщо бях ангажиран за фестивала като журналист. От началото традиция на фестивала е да кани известни личности като гости. Идвали са Марио Моничели и Еторе Скола по 3 пъти, гостували са Луиджи Коменчини, Джулиета Мазина, Кармен Маура, изобщо много личности от Италия и Испания – като специални гости, част от журито или за да представят филмите си. Сега фестивалът е важна среща на средиземноморското кино, на киното от Черноморски регион и Португалия.

- Защо и киното от Черноморски регион?

- От 20 години представяме и филми от Черноморски регион. Когато се погледне една географска карта се вижда, че Черно море и Босфорът са като продължение на Средиземно море. Интересно е да се види дали средиземноморският характер съществува и у хората от Черноморието. Тук включвам и Армения. С годините откривахме много общи черти между хората от различни народи. Всички средиземноморски страни използват зехтин в кухнята си, може би за България това не е толкова характерно. Средиземноморието се характеризира с маслини и лозя. Двете неща, които ни интересуват, е на първо място киното и на второ – как средиземноморската цивилизация е представена в киното. Това искаме да покажем на публиката.

Във Франция киното се счита за изкуство. Като всички важни изкуство, то е способно да покаже кои сме и какви сме. Мисля, че за да се опознаят  България, Румъния, Испания или Италия, трябва да се гледат филми. Преди да дойда във Варна аз вече знаех малко за България, защото гледам български филми.

- Колко български филма сте гледали?

- Много, защото всяка година на фестивала се показват български филми. Организаторите на "Златна роза" познават фестивала в Монпелие. Български режисьори са гостували при нас. Харесвам филмите на Стефан Командарев, гледал съм и филми от по-ранни периоди. Вярно е, че българското кино е започнало малко късно в рамките на историята на киното. Преди Втората световна война не е имало голяма продукция. След войната има доста странни за мен филми. След това идва комунизмът, има интересни филми, но те са обвързани с идеология. За 1300-годишнината на България са направени също доста идеологически филми. Сега има доста интересни български филми, но няма средства за тях.

- Какви изводи сте си направили, след като вече познавате българското кино?

- Направил съм си извода, че българите са като нас. Приличаме си. Това, по което си приличат нашите кино разпространителски мрежи е, че те са донимирани от американското и от националното кино. Във Франция 80 процента от филмите са американски и френски. Ние се стараем фестивалът в Монпелие да бъде прозорец към средиземноморското кино, към нашите съседи, с които споделяме обща история, митология, свързани с гръцката и римска цивилизация. Естествено в страна като вашата има влияние и отоманската култура, но преди това е имало траки. Всичко това се вижда в киното. Освен това искаме да покажем нови автори, нов кинематографски език. Днес езикът на киното е универсален. Затова и киното в началото на зараждането си е толкова интересно, защото е нямо, няма я бариерата на езика. Филмите на Чарли Чаплин са разбираеми във всички точки на света. Всички разбират филмите на Бъстър Кийтън, на великия Макс Линдер, от когото Чаплин е копира доста неща. Така че в Монпелие казваме на публиката: „Елате да видите какво правят нашите съседи в киното и се срещнете с интересни автори“.

- Колко награди се присъждат на фестивала в Монпелие?

- Присъжда се Гран при "Златна Антигона" - 15 000 евро. От тях 6000 евро са за режисьора, останалите за разпространение във Франция. Присъжда се награда на публиката - 4000 евро. Присъжда се награда на критиката, на младата публика. Не се присъждат награди за мъжка и женска роля, защото филмите са от различни страни. На "Златна роза" е различно, защото се представят само български филми, но когато филмите са от различни страни, не е подходящо, според мен. Всяка година представяме повече от 200 филма – игрални, късометражни и документални. Документалното кино е друг начин да се доближиш до една страна, но не бих казал, че то представя повече истини от игралното кино. Мисля, че истината е в честността, с която режисьорът гледа на нещата. Много често се представят първите или втори филми на режисьори. Кустурица е представян на нашия фестивал с късометражни филми, преди да стане известен. Филмите от Черноморските страни за нас са малко по-непознати. Интересна е смесицата във филмите от Черноморски страни от средиземноморския и славянски характер. В модерната история има много болка – тази на арменския народ, на евреите, на Палестинския въпрос, на комунизма за страните от Източна Европа, на сриването на Югославия на Тито. Това е страдание и достойнство, смесени в едно. Първия път, когато отидох в Истанбул, си казах: "Аз съм у дома". Когато отидох в София, си казах същото. Не си казах същото, когато бях в Китай или Индия. Чувствам се добре там, но не съм като у дома си. Ако говорех български, в България съвсем щях да съм като у дома си. Всичко това е едно място, присъства Средиземноморието.

- Имате ли идеи да покажете повече български филми в Монпелие?

- Да, догодина или след 2 години. Тази година фокусът е върху новото гръцко кино. Когато дойде време за панорама на българското, ще има десетина филма, ще поканя и няколко режисьори, за да се срещнат те с публиката. В рамките на фестивала се организират и срещи, посветени на копродукциите. Иска ми се да покажа и някой класически български филм. 

- Кой филм Ви хареса от това, което гледахте на фестивала "Златна роза"?

- "Съдилището" и "Отчуждение". Мисля, че изборът на България за кандидат за "Оскар" не е най-подходящ. 

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com