сервиз на хладилници варна

Жан-Пол Белмондо - вечната звезда

Почетна "Златна палма" в Кан, прожекция на нов документален филм, посветен на творческия му път ("Белмондо, пътят на един актьор", Венсан Перо, Жан-Франсоа Доменек) - така отпразнува 78-ия си рожден ден и 50 години кариера актьорът Жан-Пол Белмондо. Той вече не се снима, но и до днес е сред най-касовите и неповторими френски актьори.

Като доста закъсняло признание от страна на филмовия фестивал в Кан окачествяват някои френски журналисти почестите, с които актьорът бе обсипан на тазгодишното издание. Белмондо никога не е печелил награда на фестивала, въпреки че филми с негово участие са били шест пъти в конкурсната селекция. Сред тях са "Модерато кантабиле” на Питър Брук (1960), "100 000 долара под слънцето” (100 000 dollars au soleil) на Анри Верньой (1964), "Чочарка” на Виторио де Сика (1962), "Стависки” на Ален Рене (1974).

Белмондо е роден на 9 април 1933 г. в артистично семейство – баща му Пол е скулптор, майка му е художничка, брат му се занимава с театър и кино, сестра му е танцьорка. Ученическите му години не са особено спокойни – заради недисциплинираността си е местен в няколко училища. Още по това време се посвещава на бокса и дълго време участва в аматьорски състезания. На 16-годишна възраст решава, че ще стане актьор и проявява актьорската си дарба първо в театъра, още преди да започне обучението си в Националната консерватория за драматично изкуство, където е приет след два неуспешни опита. Първата му театрална роля през 1950 г. е на Принца в "Спящата красавица” – спектакъл, който се играе в парижките болници. Истинският му театрален дебют обаче е през 1953 г. в "Медея” на Жан Ануй. Три години по-късно дебютира в киното – участва в няколко филма, които не се радват на популярност, но филмовата му звезда изгрява през 1958 г. с "Бъди красива и мълчи” на Марк Алегре, в който играе и дебютиращият по това време Ален Делон. От този момент нататък двамата актьори, заедно с Луи дьо Фюнес, ще си оспорват през следващите 30 години първенството за най-популярно лице на френското кино.

Новата вълна и касовото кино

Още в началото на кариерата си Белмондо е забелязан от Жан-Люк Годар, който пише ласкава рецензия за него в престижното списание за кино Cahiers du cinéma. Актьорът е причислен сред лицата на "новата вълна” - следват участия в няколко филма на Годар, най-успешният от които е "До последен дъх” от 1960 г. (По-късно участва в неговите филми "Лудият Пиеро"(1965) и "Жената си е жена” (1961) . С участието си в "До последен дъх” Белмондо става звезда и през 60-те години започва да се изкачва по стълбата на успеха, снимайки редовно с големи имена в киното – Марсел Карне, Клод Соте, Марк Алегре, Клод Шаброл, Питър Брук, Виторио де Сика, Анри Верньой, Луи Мал, Клод Льолуш, Жерар Ури... "Сирената от Мисисипи” (1970) на Франсоа Трюфо е последният филм, с който името му се свързва с "новата вълна.

Блемондо се налага като актьор с много лица и таланта да сменя амплоато си в различни по жанр филми – от философски притчи до комедии и екшъни, в които изпълнява сам каскадите и опасните сцени. С "Човекът от Рио” на Филип дьо Брока (1964), който има над 5 милиона зрители, Белмондо преминава в сферата на касовото кино и ролите, с които е най-известен по света – смел авантюрист с голямо сърце, ченге, гангстер, неустоим прелъстител. Сравняват го с Хъмфри Богарт, Джеймс Дийн, Жан Габен и Мишел Симон.           

Сред най-успешните му филми са "Борсалино”, "Обирниците”, "Непоправимият”, "Животното”, "Професионалистът”, "Асът на асовете”, "Ченге или негодник”, "Самотникът”, "Хищниците”. В началото на 80-те години на ХХ век "Асът на асовете” и „Професионалистът” имат над 5 милиона зрители – рекордна посещаемост, с каквато днес рядко може да се похвали френски актьор. Последният филм, в който участва, е "Един мъж и неговото куче” на Франсис Юстер. В свое интервю Белмондо споделя, че съжалява единствено, че никога не се е снимал с Фелини.  

Театърът         

До края но 90-те години Белмондо участва и в театрални постановки – в репертоара му са заглавия на класици като Шекспир, Молиер, Расин, Мюсе, Бърнард Шоу, Сартр, комедии на Жорж Фейдо. Сред последните му роли са тази на Сирано дьо Бержерак и във "Фредерик или булевардът на престъплението” от Ерик-Еманюел Шмит. 

Жените и Белмондо

През 1959 г. Белмондо се жени за танцьорката Елоди Констан, с която имат три деца и с която се развежда през 1966 г.  Следват връзки с актрисите Урсула Андрес и Лаура Антонели. През 2002 г. се жени за танцьорката Нати и на 70-годишна възраст става отново баща. Разделя се с нея през 2008 г. Настоящата му спътница в живота е бившият модел на "Плейбой” Барбара Гандолфи. В края на юни миналата година Гандолфи бе обвинена от страниците на френски медии, че манипулира и използва Белмондо.

Жан-Пол Белмондо печели веднъж награда "Сезар” за най-добър актьор - за филма "Пътят на едно разглезено дете” (1989). Кавалер е на ордена на Почетния легион на Франция. През януари 2010 г. е удостоен от Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис с наградата за цялостно творчество. Прототип на главния герой е в поредицата "Кобра” на японския художник Буичи Терасава.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com