сервиз на хладилници варна

Есенен Григ или песента на Норвегия (част 3)

Най-познатият образ в Норвегия е силуетът на дървените къщи. Боядисаните в разноцветни пастели островърхи постройки придават фламандски облик на стария квартал Бриген в Берген. Не бих казала, че това е типичната норвежка къща – подобна архитектура може да бъде видяна в Холандия, Дания и други северни страни.

Етнически повечето норвежци са от северногермански (нордически) произход, а името на страната идва от северногерманския език и означава "пътят на север". В стария норвежки думата Norge означава "надълго по брега" или "надълго по морето".

В началото на ХІІІ век призракът на глада е надвиснал над най-стария норвежки град. За да се спасят хората, градът влиза в споразумение с Ханзата – търговски съюз между градовете в Прибалтика и Северна Европа, който гарантира свободата на корабоплаването и търговията помежду им.

Корабите на Ханзата, идващи от различни големи пристанища, създават Берген като космополитен, богат и известен град – най-големият в Северна Европа през ХV – ХVІ век. Оттогава тук се установява голяма група германски търговци, говорещи само своя долносаксонски език и ползващи специални права за търговия с рибарите от града. Местното население обаче не е подкрепяло напълно тези промени в обществото и германците били принудени да се отделят и да построят свой квартал – със собствени църкви, училища, болници…

Бриген – днес най-сниманата и популярна част на града, е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство от 1979 г. През 1536 г. кралят принуждава германските търговци да вземат норвежко гражданство или да напуснат – и така се слага край на тяхното господство в града. А по-късно финансовата независимост на държавите и войните отслабват Ханзата и тя се разпада. За нея днес напомня немският гигант в авиацията Луфтханза. Два големи пожара - през 1702 г. и през 1955 г. - превръщат в пепел историческия квартал. Но поредицата от цветни къщи всеки път е възстановявана напълно и днес те придават колорит на града като дом на магазини, ресторанти и музеи.

Плетеницата от автентични тесни улички, затъмнени от надвисналите балкони, е стъпка назад в миналото. Въпреки че 61 от сградите в Бриген са запазени и защитени, те не са просто паметници. Приютяват магазини и офиси, ателиета на художници, занаятчийски работилници, съживени стари кръчми и ресторанти. Постройките са застинали в миналото, но животът в тях не спира…

Ниското ослепително слънце (когато се появи) реже погледа. Очите търсят спокойствие в сумрака на малките магазинчета, побрали сръчността на поколения норвежки жени – там примамват дебели вълнени пуловери с характерната шарка на елени или снежинки, устойчиви на арктическия студ, както и безброй сувенири. Особено екзотична е традиционната бродерия Хардангер, родила се точно тук, в областта Хардангер. Това ръкоделие е процъфтявало в Норвегия в периода 1650 – 1850 г. С него са украсявали националните носии bunad, както и предмети от бита – постелки, завеси, възглавнички, кърпи и салфетки. Изящното везмо пристига по тези земи от Италия (венецианската дантела). Индустриалната революция изтласква ръчната бродерия от мода в много европейски страни, но в Норвегия фолклорното наследство се запазва и до днес като щастлив резултат от нейната изолираност и усамотеност. Специалните национални празнични костюми – bunad имат различен дизайн в зависимост от това от коя част на Норвегия са. Приятно впечатление ми направи, че в много магазини в града могат да се купят тези носии. (За Варна не можах да се сетя за такава възможност).

Бриген (Берген, Норвегия) - магазин за национални костюми.

Магазин за национални костюми в Бриген.   © Наталия Бояджиева

Популярността на bunad е нараснала много бързо през последните години, и особено сред младите. Съществува строг стил на облеклото и към него не може да се добави нищо друго, дори яке, и, разбира се, никакъв грим или бижу. Дамският костюм от западното крайбрежие се състои от бродирана престилка, бяла ленена блуза с дълъг ръкав с бродирана яка и маншети, дълга черна вълнена пола и червен вълнен елек. Изработват се ръчно и се украсяват по различен начин. Предават се от поколение на поколение и се носят с голяма гордост на националния празник на кралството – 17 май. На тази дата през 1814 г. е подписана Декларацията за независимост на страната. Във всеки град и село има празнично шествие – най-колоритната част от норвежките чествания. Хиляди ученици от цялата страна маршируват заедно с училищните оркестри и знамена, минават в колони покрай Кралския дворец и приветстват краля. Някак познато звучи, само че представата за хиляди българи, маршируващи в национални носии, ми изглежда доста необичайна и екзотична. Поне засега, нищо не се знае занапред. Всъщност идеята не е лоша, как мислите? В скандинавската страна и носията има своя малък принос, за да се формира силният общностен дух пред лицето на всевъзможни трусове, промени и размествания.

Национални костюми обличат младите хора и за рождени дни, за Коледа, както и за своя голям църковен празник – първото причастие, което тук се отбелязва особено тържествено.

Лутеранството е официалната религия в страната – около 86 процента от населението са членове на Евенгелската Лутеранска църква на Норвегия – един от главните обединители на нацията. Други християнски общности, между които са и Католическата църква, Методистката църква и други, събират едва около 4,6 процента от вярващите (за отбелязване е, че голямата част от католиците са родени в чужбина).

По улиците има множество пицарии, продават се дюнери и азиатска храна, но не видях заведение с надпис „Норвежка национална кухня”. Каква ли е тя? Вероятно еленско и сьомга. Не опитахме пържола от кит, както ни препоръча Пер в началото. Природолюбителското ми сърце се разбунтува срещу това кощунство – най-голямото животно в света е застрашен вид и търговията с месо от китове е забранена с конвенция на ООН. Но Норвегия, Исландия и Япония са подписали този документ с особено мнение и имат легалното право да не спазват ограничението за лов и търговия. Къде в града се продава китово месо знаят само местните.

Минавам и покрай няколко католически училища. Едно от тях - „Свети Павел”, е основано през 1873 година. То е собственост на епархията в Осло и е първото училище за деца от католическата общност в Берген. Тук се учат общо 340 ученици – от първи до десети клас – като местата са два пъти по-малко от желаещите да се обучават в него.

По мое мнение ролята на религията е значителна в тази страна. В двора си играят деца от различни раси, обществото се опитва да привикне с новата за него мултикултуралност. Но, без съмнение, няма по-обединяващо за един народ от собствените интелектуални традиции. Светлият дух е изначален, за норвежците той се нарича Ибсен, Едвард Мунк, Оле Бул, Амундсен, Тур Хейердал…

Бриген в Берген, Норвегия

Берген                                                                    © Наталия Бояджиева

Ето по тази улица нагоре към театъра е вървял Хенрик Ибсен – най-често поставяният класически драматург след Шекспир. През 1851 г. той е назначен за художествен ръководител и драматург на Националния театър в Берген. Започва трудна борба против датското влияние, за създаване на национална драматургия и театър и за утвърждаването на норвежкия език като литературен. До средата на ХІХ век писателите в Норвегия са писали на датски като смятали норвежкия за груб и простоват. Подобна борба за национално съзнание води и Паисий, но един век по-рано.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com