сервиз на хладилници варна

Емоциите: използвайте по предназначение!

Ето го и първото предложение от читател за тема в рубриката и няма да скрия, че тя е една от любимите ми теми! Има една мисъл, която много харесвам и която стои на стената в студиото ми – "Единственото еднакво между хората е, че те са различни".

И това до голяма степен е така за много неща. Но ако се замислим наистина какво е онова, което можем да открием при всяко човешко същество на тази планета, ще установим, че това са емоциите.

Всеки един от нас в този свят, независимо дали се намира в Европа, Азия или Южна Америка (о, Южна Америка, кога ще стигна до теб?..) и независимо какъв непознат език говори, знае какво означава "тъжен съм", "страх ме е", "щастлив съм", "вълнувам се", "разочарован съм"... Но различното е всъщност как изразяваме тези емоционални състояния и "какъв език говорят" нашите емоции!

Нали сте чували коментари от рода "Тя е твърде емоционална!", "Нищо лично!", "Взех рационално решение!", "Аз умея да се контролирам! и други такива. И май сме склонни да се отнасяме с подозрение и неодобрение към "емоционалния" тип хора. Признавам, че аз съм един от тези, "емоционалните" и разбирам, че "рационалните" сега сигурно се питат какво толкова трябва да й обръщаме внимание на тази тема?! В моя подкрепа ще кажа, че аз вярвам – и като човек, и като психолог - че емоциите са неотменна и дори физиологична част от нашия живот и именно заради това е важно да ги познаваме добре и да ги "използваме по предназначение".

Какво имам предвид? Предлагам ви да направите едно кратко и простичко упражнение. Помислете за някоя ваша скорошна покупка – обувки, рокля, кола… Вземете лист хартия и се опитайте да дадете отговор на въпроса "Какво беше важно за мен при тази покупка?". А сега обърнете внимание дали отговорите са обединени от нещо. Твърде вероятно е по-голямата част от отговорите да са свързани с нещо "практично", например: обувките да са от естествена кожа и да са ми удобни, роклята да е от качествен плат и да не струва цяло състояние, колата да не харчи много и да има части за смяна, които не струват много и лесно се намират. Добре. Но погледнете какво стои зад тези важни неща. Може би обувките, роклята или колата да са определена марка? Да се чувстваме красиви и да направим впечатление с тях (може би на някой определен човек)? Да получим комплимент? И именно тези наши очаквания са свързани с нашите емоции. Тоест, зад практичния на пръв поглед избор, който сме направили при покупката, стоят всъщност нашите емоционални очаквания, чувстваме се сантиментално обвързани точно с тези обувки, точно с тази рокля, точно с тази кола. Като малиновата ми рокля, в която се влюбих веднага, щом я видях на витрината. Психолозите казват, че логиката ни кара да мислим, а емоциите ни карат да действаме! И въпросът не е дали сме емоционални или рационални, а как приемаме и как изживяваме емоционалните ни състояния.

И именно тук влизат в играта „инструкциите за употреба”. Но откъде идват емоциите и къде отиват? "Емоцио" от латински означава "движение навън", тоест естественият път на емоциите е отвътре – навън. Те се раждат, за да бъдат изразявани. Когато бъдат изразени по подходящ начин, ние се чувстваме удовлетворени и приятно отпуснати. Когато обаче ги задържаме, това води до блокиране на емоцията вътре в нас и ние се чувстваме напрегнати, сякаш нещо ни стяга отвътре. Най-добрият ни приятел ни е предал и ние току-що разбираме това. Кръвта се качва в мозъка, стомахът ни се свива, сърцето забива силно и нещо вътре в нас ни жегва. Какво правим? Оставаме хладнокръвни или се отдаваме на разочарованието? Независимо от това какъв израз ще дадем на това емоционално състояние, най-важното е, че ние сме го преживяли вътре в нас! Някои ще предпочетат да запазят самообладание, други – да се втурнат в обяснения и обсъждания. Вариантите са много и те зависят от много фактори, които в момента не са обект на нашето внимание. Въпросът е: как се чувствам и какво искам да направя с това усещане? Случвало ли ви се е в подобни моменти да изпадате в крайности и да вземате кардинални решения как да продължите оттук нататък? А да сте съжалявали след това за направения избор? Да, случва се понякога. Не успяваме да овладеем бушуващите емоции в нас, поддаваме им се и сме склонни да вършим неща, които в едно спокойно състояние не бихме направили. В тези ситуации е препоръчително да си дадем сметка за това, което ни се случва. Да осъзнаем в какво емоционално състояние се намираме, да го изразим и изживеем по подходящия начин и след това да предприемаме важни стъпки.

На тренинга ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ЕМОЦИОНАЛНО РАВНОВЕСИЕ отделяме специално внимание на начините, по които можем да изразим емоциите си по безопасен начин за нас и околните, да намерим най-подходящия път към това да не задържаме неприятните преживявания в нас и в същото време да запазим положителни отношенията си с хората около нас. Все пак ето няколко предложения:

Първата стъпка: да дам име на това, което ми се случва.

Разпознавам ли емоциите си? Мога ли да различавам собственото си усещане за раздразнение от гнева, радостта от удовлетворението? А зная ли какво ме кара да се чувствам ядосан, щастлив, развълнуван?

Втората стъпка: да регулирам емоцията.

Имайте предвид, че емоциите провокират чисто физиологични изменения в организма, например:  увеличаване на пулса, изпотяване, стискане на челюстта и стягане на мускулите и т.н. Това означава, че ако нашият мозък е дал сигнал на тялото да се алармира по този начин, то мозъкът може да му каже и да се успокои.  

Третата стъпка: да намеря подходящия начин за изразяване.

Разбирам, че когато някой ни вбеси, изобщо не ни е до осъзнаване на "коя точно емоция изпитвам в момента?". Или пък другият вариант е да си премълчим и да си страдаме вътрешно, когато някой ни е наранил. Но и двата начина няма да доведат до нищо добро най-вече ЗА НАС. Затова препоръката е да намерите най-подходящия път, по който да изразите вашето преживяване.

Тази любима моя тема всъщност е безкрайна и е трудно да се побере в една статия. Но ако има нещо, което не искам да пропусна и да споделя с вас е, че всъщност емоцията си е просто емоция. Ние сме тези, които решаваме дали ще й дадем положителен или отрицателен знак и какво значение ще има тя за нас. Но дори понякога да ми скъсяват живота, не бих върнала назад нито грам от преживените емоции!

Вашите въпроси и предложения за теми можете да изпращате на e-mail: info@intramentis.com.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com