сервиз на хладилници варна

Емилия Милкова: Библиотеката отдавна не е само място, в което се съхраняват и предоставят книги

Новите перспективи пред библиотеките през следващите 20 години и техният капацитет и ресурси в различни сфери – от образование до туризъм, са темата, на която посвещава изследването си Емилия Милкова, директор на Регионална библиотека "П. П. Славейков" във Варна.

Дисертационният труд "Публичните библиотеки и Европа 2020" за степен "доктор" в професионално направление "Обществени комуникации и информационни науки", програма "Книгознание, библиотекознание и библиография", е защитен през юли тази година.

- Защо избрахте да разработите тази тема и с какво тя е предизвикателство за професионалистите във Вашата сфера?

- Спрях се на тази тема, защото тя е много актуална. До този момент не е изследвана от тази гледна точка връзката на библиотеките с възможностите на различни европейски структурни фондове, така че да се представи визията за развитието на библиотеките както в близка, така и в далечна перспектива. Основната ми идея беше да се покаже, че библиотеките не са затворени в себе си институции, а напротив, с дейността, която развиват, могат да бъдат много гъвкави и да бъдат партньори по различни проекти, които имат по-широк хоризонт. Закупуването и предоставянето на литература е едната част от работата ни. Тази основа дейност може да бъде представена по различни начини. Така библиотеката става по-комуникативна за своите читатели, отворена към различен тип партньорства по различните приоритети, които съм представила в изследването.

Докторатът представлява на практика програма за развитие на библиотеките в следващите 20 години, как те могат да бъдат полезни. За съжаление липсва национална стратегия за развитие на културата и библиотеките като част от тази стратегия, както и няма национална стратегия за опазване на културното наследство и дигитализацията като част от работата по неговото опазване. Библиотеките са на практика отговорни за съхраняване на литературното наследство, което е изключително важна и актуална задача. В изследването се опитвам да представя различни европейски и български документи, които са свързани с развитие на библиотеките, с дигитализацията и да направя връзката между българското законодателство в сферата на библиотеките – Закона за обществените библиотеки, който е много важен, и европейското законодателство, какви са стъпките за хармонизиране на европейските и български документи.

- Ние къде сме по отношение на европейското законодателство?

- Фактът, че имаме Закон за обществените библиотеки, е изключително радостен, тъй като той дава базата, на която трябва да стъпят библиотеките. За голямо съжаление все още не е приет от Министерство на културата и Стандарт за библиотечно-информационни дейности. Това е много важно, за да се направи диференциация между отделните публични библиотеки. Има много предложения и варианти, но засега този Стандарт е във фаза на обсъждане, няма нормативен документ.

- Кои са приоритетите в развитието на библиотеките, които разглеждате?

- В моето изследване съм представила подробно плана "Европа 2020", в тази среда търся мястото на библиотеката. Опитвам се да покажа, че библиотеката отдавна не е само място, в което се съхраняват и предоставят книги. Съвременната библиотека работи като център за информация, за общуване, за релакс. Библиотеката е много активен участник и в образователни програми. По тези различни функции търся ролята на библиотеката в конкретни параметри. Например, какво би могло да се случи до 2020 година съобразно европейските и българските приоритети и каква ще е ролята на библиотеките. Давам и различни примери. По приоритета за преодоляване на грамотността, за социалното изключване виждам много голяма роля на библиотеката, свързана с продължаващото обучение, което предлагаме за хора на различни възрасти. Освен това работим активно с Агенцията по заетостта - курсовете "Аз мога", свързани с получаване на сертификат за библиотекар, дейностите по програма "Глобални библиотеки". Това е елемент от нашата дейност, който е залегнал в приоритетите. Идеята е след като покажа и анализирам тези дейности, да подскажа, че по тези приоритети активно може да се търси финансиране, защото това са големи програми. Важна е работата с децата, свързана с четенето – от най-ранна до късна възраст, защото четеното може да ги привлече хора в една общност и е свързано с преодоляване на неграмотността. Библиотеката може да има и такава роля, образованието да не се свързва единствено с училищата. Спряла съм се много обстойно на приоритета за опазване на културното наследство и развитие на туризма и културните индустрии. Тук библиотеката също би могла да бъде активна. Като пример ще посоча как чрез колекцията за Стара Варна на нашата библиотека, публикувана в Europeana, излязохме на туристическия пазар в мрежата Pinterest. Така библиотеките могат да бъдат полезни с рекламни кампании на различни обекти и да имат нетрадиционни източници и канали за разпространение на тази информация. Акцентирам на факта, че библиотеката създава един по-различен културен продукт, който се различава от сценичното изкуство. Там, най-общо казано, се създават динамични събития, завършващи с аплаузи, докато библиотеката създава продължителен културен продукт, чиито измерения не винаги завършват с аплаузи на сцена, а е необходимо да се измерват с други индикатори. Ние сме щастливи, когато наши читатели се върнат отново със своите деца, изгражда се приемственост между поколенията. Има и много други примери, свързани с електронните услуги и библиотеките, което е много важно. Ние много активно работим по проекти, свързани с т. нар. е-заетост – информацията за свободни работни места, която се разпространява съвместно с Бюрото по труда. Библиотеката би могла още да акцентира върху тази дейност, например да предлага информация за това как да се явиш на интервю за работа. Предлагаме услуги в областта на е-здраве - административни и информационни услуги, които трябва да се подобрят. Това е ниша, в която библиотеките вече имат натрупвания и в бъдеще могат да бъдат още по-полезни.

Смятаме, че трябва да бъдем включени в електронното правителство, тъй като предлагаме голяма и широка гама от информационни услуги. Друг приоритет е, най-общо казано, енергийната ефективност - идеята за зелените библиотеки. Тази идея се разви в САЩ преди 7-8 години, в Европа преди 5 години. Аспектите са няколко: ергономично изградена сграда и кампании и начин на мислене, използване на материали от рециклирана хартия, създаване на нещо като зелено движение. По темата се предлага много интересна литература и би могло библиотеката да бъде активен участник в това зелено движение. Един от рецензентите дори ми пожела Варна да има първата зелена библиотека. Темата е изключително актуална и тази година на нашия най-голям международен форум – конференцията на Международната федерация на библиотечните асоциации и институти, която ще бъде в Сингапур в края на август, една от ключовите теми, която ще обсъждаме, ще бъде тази за зелените библиотеки.

Друг приоритет, върху който съм се спряла, е библиотеката като център за релакс и комуникация. Включват се различни инициативи, които събират на едно място хора на различни възрасти. Тук отново се включват кампаниите, свързани с четене от най-ранна възраст до дълбоки старини – те да бъдат по-активни, да се търси финансиране в тази посока с цел преодоляване на социалното разделение и повишаване на образованието.

- Как ще се развие процесът на дигитализация на културното наследство?

- Полезно за други специалисти ще бъде, че в изследването са събрани много източници на английски и български език, публикувани в интернет, които до този момент ги няма обобщени на едно място. Проследен е процесът на дигитализация и нормативните документи, които са излезли по тази тема, като част от стратегията на България за дигитализация с цел опазване на културното наследство. Събрала съм опита и на други български колеги в областта на дигитализацията. Представям успешни практики по примера на нашия проект "Стара Варна", който обедини усилията на един музей и частен колекционер и библиотеката. Сега в Пловдив са направили такъв вид обединение за представяне на културното наследство, касаещо града и региона - между библиотеките, музея и архива. Подобно има и в Стара Загора, които са разширили своя обсег на действие и са поканили колеги и от Казанлък. Проблемът с опазване на книжовното културно наследство става все по-актуален и може би бъдещето е в такъв тип обединения, това е децентрализиран модел. Очевидно с централизация отгоре нещата трудно ще се получат, изисква се друг подход и финансиране. Самият процес по сканирането и обработване на документите може да бъде изнесен извън библиотеките, а те да съсредоточат своите усилия върху създаването на метаданните. Идеята не е просто едни печатни документи да бъдат сканирани и показани в интернет, а за тях да има база данни, които да позволяват търсене по различни индикатори и да дават информация на читателите.

- Въпросът с изграждане на самостоятелна сграда на библиотеката във Варна все още стои отворен. Има ли конкретни предложения в тази насока?

- По време на последната кампания за частичните кметски избори имахме срещи с няколко кандидата и всички изразиха желание да мислим в посока изграждане на нова сграда на библиотеката. Идеята Варна да е Европейска столица на културата през 2019 година изключително много кореспондира с една модерна и добре устроена сградно библиотека. През последните години кандидатите, спечелили титлата Европейска столица на културата, са заложили като важна точка изграждането на нова библиотека. Като актуален пример ще посоча Вроцлав. Там е създадена, бих казала, библиотека - слънце. Смятам, че е нормално библиотеката наистина да има свое пространство. Преди около месец в медии се тиражираше предложението в интегрирания план за развитие да се включи сграда на библиотеката. Нашата идея е да се говори повече по тази тема, нека да има реални първи стъпки в тази насока, като се избере място и се започне проектиране. С нашите читатели приятели също дискутираме много тази тема, те самите имат различни предложения. Иска се желание от страна на общинските власти, за да се вземат някои важни решения и да се постави началото на работата в тази насока и аз им пожелавам да го направят. Може би и ние трябва да сме по-активни, за да се направят наистина първите стъпки, да се организира среща с публично обсъждане. Хубаво е, че имаме средства за набиране на нова литература, но това изисква и пространство. При изграждането на сграда трябва да се мисли с перспектива поне 50 години напред. Фондът нараства динамично, ние сме длъжни да го съхраняваме. Новите технологии са едната страна, но основното ни средства на работа са книгите, вестниците и списания. Това са ценни неща, които трябва да се пазят. Днес се връщаме назад и дигитализираме издания на повече от 100 години. Днешната периодика след половин век вече ще бъде библиографска рядкост и тя трябва да е добре съхранена.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com