сервиз на хладилници варна

Европейска доброволческа служба в България

В живота ни може да настъпи момент, в който да сме изпълнени от съмнения за нашето бъдеще. Именно в такива моменти човек се пита дали това, което учи, наистина му е полезно. И защо тогава да не си вземеш една година отпуска в чужбина, като работиш, за да си дойдат нещата на място?

[cut] 

Именно това направих през 2012/2013 година – бях доброволец в България по линия на Европейска доброволческа служба, след като си взех дипломата по съвременна литература.

Какво е Европейска доброволческа служба?

Европейската доброволческа служба е европейска програма за младежи от 18 до 30 години. По програма "Еразмус" младите могат да заминат в рамките на обучението си, но не е необходимо да си дипломиран, за да бъдеш доброволец по линия на Европейска доброволческа служба, защото този обмен се осъществява извън обучението. Достатъчно е да си мотивиран.

Европейската доброволческа служба се състои в това да работиш за период от 6 до 12 месеца за неправителствена организация. Можеш да заминеш в която и да е страна от Европейския съюз, както и в страни, които не са част от съюза, като Турция, Армения, Грузия, Сърбия или Азербайджан. Областите са разнообразни: занимания с деца, с хора с двигателни проблеми, теми, свързани с Европейския съюз, социални области, изкуство и култура, екология и други.

За да заминеш по линия на Европейската доброволческа служба, трябва да намериш изпращаща организация във Франция, като Бюро за младежта, която ще направи нужните постъпления за занимаването. След това трябва да се свържеш с организации в чужбина, на които да изпратиш автобиография и мотивационно писмо. Организациите поемат разходите за път, както и по настаняването.

Моят опит в България

Винаги има период на притеснение и на екзалтация, когато заминаваш в чужбина за дълго време. Трябваше да замина за Стара Загора в България за 10 месеца. Не познавах нито страната, нито езика, нито бъдещите ми началници, нито бъдещите ми съквартиранти. С две думи, не знаех какво ще ми се случи. Изглеждаше като истинска авантюра.

Един от първите въпроси, които си зададох в самолета, бе: "Трябва ли да разцелувам хората, да им стисна ръката или да не правя нищо?". След това научих, че благоприличният поздрав е да стиснеш ръка. Пристигането ми бе пълен хаос. В началото, заради умората от пътуването и постният ми по онова време английски, не можеха да ме разберат. Последваха 4 часа път от София до Стара Загора. Пристигнах в 3 часа сутринта.  

Следващият ден бе пълен с изненади. Тогава осъзнаваш какво точно се случва. И така, в чужбина съм, самолетът се приземи успешно. Само че когато сме в чужбина, независимо какъв е поводът – доброволчество или почивка, никога не се приземяваме наистина. Както се казва, получаваш културен шок и 10 месеца не ти стигат, за да разбереш напълно и да се интегрираш в културата.

Проектът, в който участвах, бе да помогна за интеграцията в нормални училища на деца с различни затруднения – психологически, двигателни, социални. Работих с организацията Национална асоциация на ресурсните учители. Работех едновременно в училища – с директен контакт с децата, както и в офиса на асоциацията, където изработвах PowerPoint презентации, които да бъдат показани пред по-късно. Тези презентации бяха на тема хората със затруднения във Франция, Франция, моята доброволческа служба и други. Освен това помагах в провеждането на ателиета с децата по време на българските празници. Ходех и на уроци по български език в Алианс франсез Стара Загора и помагах и в дейността на този културен център, като например за Международния ден на франкофонията.

Мемориален комплекс

Мемориален комплекс "Бранителите на Стара Загора".

Впечатленията ми от моята доброволческа служба

Несъжалявам изобщо, че заминах. Понякога, когато имаш чувството, че трябва да направиш пауза, е добре да можеш да го осъществиш.  

Това бе богат опит, изпълнен с върхове и падения. Разбира се, не може всичко да е идеално, в противен случай няма да оценим добрите моменти. Смятам, че заминавайки по линия на Европейската доброволческа служба натрупваш опит за цял живот. Можем да срещнем много хора, най-различни, които никога няма да видим, ако си стоим вкъщи. Освен за приемащата страна, тази служба ни дава възможност да научим повече за другите култури. През годината се провеждат 2 семинара от по една седмица – един след пристигането и един в средата на годината. Това е възможност да се запознаем с всички европейски доброволци, които работят в България, независимо дали са ирландци, испанци, грузинци, арменци, италианци, англичани, турци, чехи, унгарци, французи (е, да, странно защо, но тогава ние бяхме най-многобройно представената нация) и други.

За мен това бе първият път, в който не живеех с родителите си. Моят първи самостоятелен опит бе в чужбина. Това може да изплаши някого, но е и екзалтиращ, защото си казваш: "Ако оцелея в чужбина тази година, ще спечеля нещо". И се връщаш в родината си по-скоро горд, че си се справил с това изпитание до край.

Снимки: © Люсил Ервеу

Авторката на текста е стажант на Градското списание. Родена в Брест. Студентка в Университета в Авиньон, първа година магистратура "Публики на културата". 

Тескта на френски език можете да прочетете тук

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com