сервиз на хладилници варна

Доброволческият сектор в Обединеното кралство (част 3)

Сигурен съм, че повечето от изброените методи за набиране на средства са ви известни, но може би едно-две неща, които споменах, ще ви дадат нови идеи. Разбира се, трябва веднага да добавя, че големите благотворителни организации имат специални служби за набиране на средства, които са отговорни за стабилното осигуряване на за предпочитане нарастващ обем доброволни дарения.

Тези служби трябва да наемат на работа предприемчиви и дори безцеремонни хора, които няма да се уплашат, че онези, на които телефонират, ще се сърдят или, че медиите ги обвиняват, че ги заливат с материали за своята дейност. Те трябва да умеят и да поемат умни рискове, готови да похарчат големи суми от набраните с надеждата да получат в замяна още по-големи суми. Но стига сме говорили за набирането на средства. Да кажем няколко думи за доброволците. Кои са те?

Например, аз съм един от тях. И съпругата ми е една от тях. И повечето от нашите приятели са сред тях. През периода 2009 – 2010 г. 40 % от възрастните граждани на Великобритания официално заявиха, че са предложили доброволно услугите си (тоест, на някоя доброволческа организация или програма) поне веднъж през годината, като 25% от тях са предложили доброволната си работа поне веднъж месечно. Предполагам, че истинските цифри са много по-големи. Например нито съпругата м, нито аз си спомняме някога да сме „обявили“, че извършваме доброволческа дейност, макар да предполагаме, че организациите, за които сме работили може би са го правили индиректно, евентуално чрез Комисията по благотворителността (официалната структура, която регулира всички благотворителни организации). Съществуват и много повече „неофициални“ доброволци или хора, които по един или друг начин помагат без да членуват в благотворителна организация или НПО. Според официалната британска статистика, ако се включат и тези "неформали“, доброволческа дейност извършват много повече от половината от възрастното население в страната.

И така, какво вършим?

Съпругата ми помагаше в магазинчето на един хоспис горе-долу веднъж седмично. Това означаваше по половин ден работа като неплатена помощничка в магазинчето, което продава главно дрехи втора употреба и играчки, всички дарени. По този начин магазинчето набираше около 150 лири стерлинги или 350 лева на ден. Като пресметнете, че в района на този хоспис действат още поне 19 магазинчета, отворени 6 дни в седмицата, цифрата става 450 000 лири стерлинги или повече от 1 милион лева годишно за местния хоспис от магазинчетата му. Това се отразява доста добре на възможностите на хосписа да функционира. Съпругата ми работеше в магазинчето с голямо удоволствие. Това беше начин да вижда хора и в същото време да върши нещо полезно. Тя често носеше у дома нещо полезно, купено на установените в магазинчето цени, повечето пъти – играчки за разрастващото се племе на внуците ни. Такива магазинчета, които са по цялата страна, разбира се, са като от небето паднали за хора с ниски доходи, а и подпомагат разумното рециклиране.

Съпругата ми работи също в отделението за терапия чрез изкуство в институт, който се наричаше Център за редки породи "У. Чърч“. Преди да решите, че съм се побъркал, обяснявайки, че редките породи селскостопански животни карат арт терапия, нека да обясня. Наистина става дума за редки породи животни, ферми за които има по цялата страна. В тях редките породи се поддържат и развиват. Обикновено те са отворени за посетители, които заплащат за входа и по този начин се финансират. "У. Чърч“ обаче беше специален институт, тъй като персоналът му частично се състоеше от хора с умствена изостаналост. Тези хора живеят в института в много приятни къщички и с дискретната подкрепа на санитарите, някои от които изпълняват и надзорни и управленчески функции, помагат в животновъдството. Към центъра има ресторант, също отворен за външни хора, който се обслужва главно от обитателите на къщичките, има игрална площадка за деца и мястото е претъпкано от посетители, всеки от които плаща вход. Някои от обитателите работят също в ресторант в съседното градче, който е собственост на  Canterbury Oast Trust, благотворителна организация – майка, поддържаща цялото това начинание. Така хората с умствена изостаналост водят достоен и полезен живот, имат възможност да развиват истинския си потенциал, както в главните дейности на тръста, така и в собствения си „колеж“, в който се учат между другото, да четат, да смятат, учат френски, добиват умения за използването на информационните технологии. Те са все хора с различни увреждания, например със синдром на Даун, които през минали години и особено в Източна Европа, биха ги затворили в мрачни и жестоки институции без никакво разбиране на проблемите им. Блестящата идея принадлежи на група родители, обезпокоени от мисълта за бъдещето на децата си с умствена изостаналост, които стигайки пълнолетие, вече няма да могат да посещават училище. Давам ви великолепен пример за това какво може да постигне доброволческият сектор на местна основа без помощ от държавата. Препоръчвам го като отличен образец на това, което могат да постигнат група решително настроени родители.

С риск да ви отегча до смърт, ще ви кажа няколко думи за това с какво се занимавам аз, освен че участвам заедно със съпругата си в две-три много малко благотворителни организации.

След като шест години бях настоятел на Leonard Cheshire Disability, период през кото бях председател на международния клон на организацията, поддържах връзка със сродни организации и отговарях за финансите, поддържайки връзка с клоновете на организацията в още 55 държави по света, ако не и повече, започнах да се занимавам с местния фестивал на изкуствата, станах настоятел, а накрая и негов председател.

Някои от фестивалите по изкуствата в Обединеното кралство, особено по-големите, като тези в Единбург или Бат, са финансирани с обществени средства. Но повечето от по-малките, включително нашият в Рай, не получават нищо и се организират и провеждат изключително на доброволна основа. Всяка година на фестивала в Рай има, за период от две седмици, между 40 и 50 събития. Програмата включва изпълнения на професионални музиканти, писатели, художници и други извънредно талантливи хора на изкуството, както и някои изключително качествени любителски състави, между които е и Българският лондонски  хор. Преди 3 или 4 години той изнесе прекрасен концерт, на който присъстваха, разбира се, Джони и Александра Станчов и Аглика Маркова. Нашият фестивал се финансира чрез членския внос, чрез продажбата на билети и чрез спомоществователство. Реализираме скромна печалба, която веднага се използва като резерва за следващия фестивал.

След като "отслужих“ дълга си към фестивала в Рай, сега се занимавам с нов фестивал, на камерната музика, който ще започне съществуването си идния месец (през юни, бел. ред.). Очевидно не мога да не върша тази дейност! Фестивалът също е благотворителна организация, като парите идват от различни по категории членове (приятели на фестивала и сребърни, златни и платинени покровители).

В началото споменах, че благотворителните организации са до известна степен облагодетелствани в данъчно отношение. Те не плащат корпоративен данък и от тях се изисква ограничен размер на ДДС. Освен това, когато има дарения, данъците са намалени. Това означава, че всеки, който плаща данъци в Обединеното кралство, подписва обикновена декларация, като декларира, че дава пари за благотворителност или като „член“ на благотворителната организация или в някакво друго качество. Това позволява на организацията да си иска от правителството данъка, който трябва да се плати върху част от доходите на дарителя, представен от дарението. Средно сумата възлиза на 25 %. Например, когато платя 10 лири на някоя благотворителна организация, имам право да поискам от данъчните власти 2,50 лири, а данъците ми намаляват със същата сума.

Изложението ми стана малко дълго. Позволете ми да привърша, като се опитам да резюмирам предимствата за обществото от съществуването на здрав доброволчески сектор с неговата армия от доброволци.

На първо място, разбира се, е фактът, че доброволческият сектор спестява на държавата пари, които за Великобритания съставляват 7 % от брутния национален продукт.

Второ и далеч по-важно е, че доброволческата работа, самите доброволци и доброволческият сектор изобщо сериозно допринасят за здравето на обществото. Когато дават труда си доброволно, хората вършат онова, което искат да вършат и го правят с различни мотиви, а може би и със смесени мотиви. Възможно е просто да искат да „вършат добро“, като помагат на другите. Или вършат добро в определена насока, защото знаят, че ако те не свършат определена задача, никой няма да я свърши. Това може да бъде и често е мотив в случаи, в които родителите доброволно  организират и ръководят местна младежка или спортна група, защото мечтаят да откъснат децата си от екрана на компютъра и да им внушат да не стоят непрекъснато вкъщи.

Има хора, които искат да станат по-добри или да придобият нови умения. Ние със съпругата ми се научихме да консервираме стари книги: в продължение на 6 години правихме точно това един ден на две седмици за една благотворителна организация, която поддържа дом, известен в историята на британското изкуство и литература и с лекота си признавам, че моят главен мотив беше именно да придобия ново умение.

Младежите пък понякога искат да украсят автобиографията си. На евентуалните работодатели все по-често прави впечатление, ако кандидатите за работа никога не са предлагали доброволно услугите си. Що се отнася до самите младежи, веднъж увлекли се по доброволческа работа, те бързо забравят, че са искали да си украсят автобиографията, защото животът им се обогатява чрез доброволческият им опит. Има случаи, в които младежи намират и истинското си призвание именно благодарение на доброволческия труд.

Има и други причини: хората просто искат да се запознаят с други хора с подобни интереси, което може да стане повод за добри приятелства.

Или можем да поставим над всичко желанието да направиш нещо полезно и приятно, което не е свързано с работата или следването и което би запълнило свободното време, ако са пенсионери. С други думи, хората обичат развлечението, за предпочитане – полезно развлечение. А това също е напълно похвален мотив.

Доброволческата работа запознава и сближава хора от различни кръгове, задълбочава взаимното уважение и разбирателство. Тя е силна противоотрова на предразсъдъците и омразата.

Убеден съм, че ако искат да останат здрави, демократичните общества имат нужда от силен доброволчески сектор. Общество, в което хората не си помръдват пръста доброволно да допринесат нещо, да свърша нещо полезно без материална изгода, никога не може да бъде здраво. А нездравите общества с времето се разпадат и създават почва за граждански ежби и диктатура.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com