Димитър Пенев: Много по-трудно е да направиш обработка на народна песен, отколкото да напишеш детска или популярна песен

Народната музика носи послания, които идват от дълбините на галактиките, казва композиторът Димитър Пенев. Интересът му към българския фолклор го среща в работата и с Кейт Буш, която в края на 80-те години на ХХ век записа песни с трио "Българка", на което композиторът е кръстник.

- Соня Кънчева е един от големите гласове на народната музика. Какво те насочи към народната музика и какво те свърза с тази певица?

- Като класически музикант към народната музика нямах почти никакво отношение, но когато поскъпих в Националното радио, ми предложиха да правя обработки, макар че тази дума е много смешна. Големият народен композитор Коста Колев казва: "Обработва се почвата". Както и да е, нарича се аранжимент, обработка, оркестрация, хармонизация. Народната музика ме привлече, защото това е богатството на нашия народ, това са послания, които идват от дълбините на галактиките, разбира се, за който може да ги усети. Със Соня Кънчева случаят е много интересен. С нея не съм работил никога. Когато се ровехме във фонотеката за стари записи, редакторът на отдела за народна музика Красимира Стефанова откри песен, която Соня Кънчева е изпълнила, когато е била 16-годишна. Беше записан само гласът й, лентата беше ORWO и почти се разпадаше. Аз успях да възстановя записа на песента, върху него направих многоканален запис, направих нов аранжимент.

- През коя година е правен този аранжимент?

- Преди около 10 години.

- Соня успя ли да чуе тази песен?

- Да, имаше обмен между Радио София в Радио Варна, има и клип.

- Какво трябва да е отношението при обработка на народна музика?

- Бих казал, че обработката на народна музика е нещо много сложно. Първо, защото от няколко такта, които са 4 или 8, една малка народна мелодия, ти трябва да направиш музикално произведение за оркестър, освен това трябва да познаваш абсолютно всички фолклорни области, за да спазиш стила, така че отсвирите след пеенето да бъдат точно в характерния стил за тази фолклорна област. Много по-трудно е да направиш обработка на народна песен, отколкото да напишеш детска или популярна песен.

- Направени са много обработки на народни песни. Не смяташ ли, че някои от тях навредиха на оригинала?

- Навредиха онези песни, които се правеха по поръчка. Имаше едни големи ансамблови композиции, които бяха далеч от първичния фолклор. Те, според мен, отдалечиха народната песен от първоизточника й.

- Ти имаше шанса да работиш с трио "Българка" и Кейт Буш. Разкажи ни как се работеше с тях. Тогава Кей Буш беше много голяма звезда, а трио "Българка" направиха за времето си голям бум.

- Ще започна отначало. Пак е свързано с моята професия в Националното радио. Там работеше като редактор на турска музика Димитър Динев, Бог да го прости. През 1974/5 година беше диригент на хора на Ансамбъла на Националното радио, който впоследствие, след като го разформироваха, стана "Космически гласове". Тогава той ми каза: "Намерил съм три момичета, пеят прекрасно – Стоянка, Ева и Янка, дай да измислим име". Аз му казах "Трио "Българка", той каза, че е много елементарно. Аз настоявах много и накрая той се съгласи. Така че аз съм измислил тяхното име и направих първите им песни. Те бяха солистки на хора, като трио ги създадохме ние. След плочата с първите им песни направихме още една. Братът на Кейт Буш, голям колекционер на етно уърлд музика, случайно купува плочата, в нея имаше и акапелни мелодии и казва на сестра си, че триото пее страхотно, да го ангажира за някоя от своите композиции. Кейт Буш наистина се впечатлява много, свързва се в Националното радио с Румяна Цинцарска, която завеждаше редакцията за народна музика и пристига в България. Пуска им своите песни и им казва: "Пейте", но те мълчат, или ако започнат да пеят, пеят народна песен, която не се връзва с нейните песни нито по хармония, нито по темпо. Два-три дни карат насляпо и накрая решават, че така няма да стане, и тогава се обърнаха към мен. Аз трябваше да направя аранжименти, които да пасват на много сложната хармония на песните на Кейт Буш. Тогава се получи, отидохме в Англия през 1985 година. През 1988 година ни покани втори път и записвахме дори в Abbey Road, там, където са записвали Beatles.

- Какво представлява това студио?

- Нещо огромно – цял комплекс с много студиа, репетиционни, ресторанти, Ние нямахме много време, защото по 12 часа бяхме в студиото – там ядяхме, там пиехме, не ни даваха да излезем, защото се правеха по 15-20 различни дубъла, в момента пишехме нотите, разучавахме ги и ги записвахме. Беше така, за да си избират после от различните варианти. Беше трудно, но интересно.

- Предполагам, че е било голямо удоволствие и за теб, и за трио "Българка".

- И умора, и удоволствие едновременно.

- Мениджърите на Кейт Буш позволиха ли ти да участваш и в миксрането?

- Не, ние направихме нашия сеанс и се върнахме, а след това тя е наслагвала доста неща, мисля, че са участвали Стинг, Принс, Джордж Харисън, който тогава беше жив и други големи светила. След това, разбира се, ни пратиха дисковете.

- Как прие финалния вариант, след като го чу?

- С добро чувство, макар че ние направихме много повече материал, но те си решават каква част от него да използват. Все пак всяка песен си има текст, драматургия, Кейт си решава сама. Тя тогава наистина беше голяма звезда, сравняваха я с Майкъл Джексън в САЩ.

- Ще те върна към нашата първа звезда – Лили Иванова. Ти си работил с нея, преди няколко години написа една прекрасна песен – "Крадецът на мъка", по текст на Явор Кирин. Как се работи с Лили Иванова?

- С Лили Иванова се работи прекрасно, професионално, бързо, точно. Тя винаги знае всичко, научила си е песента, почти не прави дубли и пее фантастично. Наистина си заслужава това, че е Първа дама, първа певица на България.

- Има много млади звезди, в ефир се появиха много хип-хоп, хаус и други  формации. Като че ли липсват хитове. Къде, според теб, е причината за това?

- Причините са много. Няма стара и нова песен, има лоша и добра. Непрестанно слушам по интернет песни, от време оно та до днес През 60-те години излязоха такива групи като The Monkeys, Kansas, Boston, The Marmalade изпяха Ob-La-Di, Ob-La-Da, после я направиха Beatles, после изгряха Айк и Тина Търнър, Стиви Уондър, докато стигнем до колоси като Селин Дион, Марая Кери, Бионсе, Кристина Агилера, да не изброявам всички, но те имат страхотни хитове и най-големите от тях са подчинени на мелодията. В последно време наистина се налагат хаус, денс, хип-хоп, поп, фюжън, рап... Това не е лошо. Предпочитам младите хора да се занимават с музика, отколкото да се дрогират или да правят престъпления, но има една тенденция на отричане на всичко, което е преди тях. Това никак не е добре. Като слушам тяхната музика, има един определен мелодичен лайтмотив, който се повтаря като мантра и започва да ти омръзва. Това е по-елементарно. Другата причина е навлизането на пошлата и коварна чалга, която, за съжаление, не знам как може да се спре. Между другото знам, че във Франция има закон, според който по държавните медии е забранено да се пуска друга музика, освен френска. При нас се пуска всичко друго и твърде малко българска музика.

Интервюто е излъчено през 2013 година в предаването "Може би да" на Доно Цветков в ефира на Радио Варна. Заглавието е на "Градското списание".

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com