сервиз на хладилници варна

Десислава Петрова: За преводите, фотографията и хобито, което става професия

Десислава Петрова е филолог по образование. Превежда от сръбски и хърватски език. Наскоро показа във Варна – за първи път у нас, изложбата си "Момичето от кафенето“ със снимки от Краков и Виена.

В момента Десислава Петрова пише докторантура на тема "Проблеми на художествения превод“ във Великотърновския университет. Фотографията е нейно хоби и постепенно става й част от професионалните й ангажименти, които я отвеждат в различни точки на Европа.

- Само хоби ли Ви е фотографията?

- Фотографията ми е хоби, но като се върна назад към първата си изложба, виждам, че тя е обвързана с тези славянски страни, които ме интересуват. Там съм пътувала най-често по различни поводи. Така фотографията си намери свой път и най-хубавите градове намериха място в снимките ми. Понастоящем имам ангажимент и към National Geographic. Успях да направя снимки по Средиземноморието на тюлени монаси, много рядък вид. Този тюлен е съществувал и по нашето Черноморие, но е изчезнал. Изобщо има моменти, в които мисля само за фотография и само снимам. През последната година и половина се занимавах само със селектиране на снимките за настоящата изложба.

- Първата Ви изложба се нарича "На върха на пръстите“. Каква беше идеята й?

Там беше закодирана идеята, че душата на човек се намира на върха на пръстите, което е свързано с изкуството и начина, по който творим. Изложбата беше свързана с начините на общуване, а изкуството е главният – общуване със себе си и после с останалите. Тя бе цветна изложба, с 30 снимки.

- Защо настоящата изложба е черно-бяла и защо се нарича "Момичето от кафенето“?

- Защото така се чувствах. Винаг съм харесвала черно-бялата фотография, но никога не се чувствах готова да започна. Първата снимка стана черно-бяла и така така продължих. Серията включва още много фотографии, които може би ще покажа по-късно. Повечето снимки са правени в Краков, където бях на нещо като специализация, за да превеждам един роман. По-малка част са от Виена, където бях просто като пътешественик. В снимките  са запечатани нещата, които ми се случиха в Краков, хората, с които се срещнах. Те бяха малко, но такива, че да се запомнят за цял живот. Изложбата трябваше първо да бъде показана в Краков, но се отложи за лятото. Ще бъде в кафе-книжарница, където прекарах голяма част от времето си и която присъства в някои снимки.

Три месеца в Краков снимах непрекъснато, не преставах да мисля в снимки. Представям си света като  малко кафене, в което всеки стои в някакъв ъгъл – един пие кафе, втори чете книга, трети размишлява върху нещо свое, друг гледа някого. Ние понякога не забелязваме нещата, които се случват около нас, а когато ги забележим, това е хубавата част от деня. Имам теория за истината и фотографията, която ми е нещо като кредо, макар че не харесвам тази дума. Във фотографията има много неизличима истина и тя не е в това, че нещата са огледални на съществуващото. В живота ни всеки ден се случват много неща и ние не ги забелязваме. Фактът, че забелязваме някой, който минава по улицата – именно това го  кара да съществува, а не фактът, че той просто съществува.

- Какво ще се случи скоро в работата Ви на преводач?

- Преводите са като фотографията - виждаш добър кадър и снимаш, виждаш добър роман, който не е преведен и го превеждаш, за да знаят хората за него. Засега съм превеждала разкази на сръбски, босненски и словенски автори, миналата година защитих магистърската си теза с превод на роман на сръбския автор Момо Капор, който не беше превеждан на български език. За жалост у нас Момо Капор стана известепн след смъртта си. Смятам, че е един много типичен балкански автор, много близък но българската публикта, много ми харесва. Запалена съм по балканските страни, хоресвам също Гърция и Турция и смятам, че сме много колоритно място, отделено от Европа. Смятам, че сме много интересни – всяка страна си има различен манталитет. 

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com