сервиз на хладилници варна

Даниел Папаро: Изложбата на Жул Паскин в България за мен е една сбъдната мечта

За да бъдеш колекционер на изкуство, трябва да обичаш произведенията на един творец, но и да притежаваш качества, за да разпознаваш фалшификатите, смята Даниел Папаро. Част от неговата лична колекция е включена в изложбата с творби на Жул Паскин, която се показва в България.

Изложбата "Жул Паскин, от Видин до Париж" е изложена до 9 януари 2014 година в Градската художествена галерия във Варна, след което ще пътува и в други градове. В галерията може да се види и документалният филм "Голямата любов на френския "терорист" Абел Рамбер" (2008) на режисьора Атанас Киряков. Филмът е посветен на един от най-големите изследователи и колекционери на творчеството на Жул Паскин.

- Как започна Вашият път към творчеството на Жул Паскин?

- Пътят е дълъг. От най-ранно детство с брат ми чувахме името на Паскин вкъщи поради далечна роднинска връзка. След това четох много материали за него в списания, книгата на Николай Райнов за Паскин, но истинското откриване, ако мога така да кажа, се случи в галерията на Абел Рамбер в Париж. Филм за него може да се види от писетителите на изложбата. Това е един невероятен почитател на Паскин. Със съпругата ми прекарвахме дълго в неговата галерия, слушахме истории за живота му, гледахме неговите произведения. Впоследствие се запознахме и с наследниците на Паскин, с госпожа Розмари Наполитано, която е един от специалистите по неговото творчество и архивист на фонда "Паскин". Останалото е въпръс на личен интерес, търсене, процесът със запознаване с творчеството на Паскин е непрестанен, всеки ден откриваме по нещо ново.

- Защо Ви харесва неговият стил?

- Не бих могъл да кажа, че единствено стилът ни привлича, а и личността, свободата, която той показва в своите творби, честността и щедростта, факта, че въпреки, че започва пътя си като карикатурист, в неговите работи никога няма осъждане на персонажите. Може да има съчувствие, състрадание, любов, но никога осъждане, каквото е присъщо на голяма част от карикатуристите.

Жул Паскин -

"Художникът на града", около 1919 г. (туш, акварел).

Често се говори за Паскин като за еротичен художник, като за художник на безкрайния празник, но истината е, че голяма част от творчеството му не е свързана нито с еротиката, нито с празника. По някакъв начин той е художник на ежедневието, на сцени от живота. В тази изложба целта ни беше съвсем леко да загатнем за това, че има еротични творби, а по-скоро да го покажем в една друга светлина, която може би е истинската. Еротиката, празникът са важна част от живота му, но не и основното в творчеството му.

- Колко неща в изложбата са от Вашата лична колекция?

- Предоставили сме 28 произведения, изпълнени с различни техники - маслени бои, основно акварели, смесени техники, суха игла, офорти, рисунки с туш. Целта ни беше да представим възможно най-широко твореца във всичките аспекти на работата му и периоди на творчеството му. Не сме показали още десетина неща от моята колекция, но нямаше да се впишат добре в изложбата и затва ги запазихме.

- Вие пътувате за всяко откриване в градовете в България?

- Да, благодарение на изложбата това се случва. Ние живеем в Люксембург. През лятото направих всичко възможно, за да бъда в България и да помогна при подготовката на изложбата. Сега съм тук по покана на Френското посолство. Мисля, че откриването във Варна ще е последното, на което присъствам от предстоящите в България, въпреки че винаги е много приятно да видиш нещата на Паскин, подредени по различен начин. Различните места откриват друг поглед към всяка творба. Изложбата на Жул Паскин в Българи за мен е една сбъдната мечта, защото аз като българин го усещам. Когато са го питали, той винаги е определял себе си ориенталец от района на Дунава. Колкото е българин, толкова е и французин, толкова и американец, главно е човек, който много е пътувал, един гражданин на света, който не си е задавал толкова въпроса какъв е, просто е живял пълноценно.

- Сред документите в изложбата има и едно писмо на Паскин, адресирано до господин Варна. Знаете ли нещо за това?

- Не, може би трябва да се направи допълнително проучване дали става въпрос за негов колекционер, който е бил родом от Варна. В София този документ не беше изложен. Паскин често си е играел с думите, имал е тънко чувство за хумор и е възможно това да не е истинското име на човека, до когото е адресирано писмото.

- Какви качества трябва да притежава един колекционер на изкуство?

- Трябва да обича нещата, които придобива, както и самия творец. Отделен въпрос е, че трябва да има познания, които да му позволят да избягва множеството клопки и фалшификати. На Паскин има много фалшификати. Човек хареса ли едно произведение, желанието да го притежава му идва отвътре и прави всичко възможно да може да му се любува дълго.

В интервюто са използвани въпроси и на други медии.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com