сервиз на хладилници варна

"Градът II : жените и мъжете" от Сим Алексиев

"Градът II: жените и мъжете" е втората книга на Сим (Симеон Алексиев), чието име отдавна се свързва с пловдивската галерия "Възраждане". Книгата с фрагменти, размишления и стихотворения излезе преди броени дни. 

Сим Алексиев ръководи галерия "Възраждане" заедно с Краси Алексиева вече 17 години. Пише стихотворения от 10-годишен. На 12 години става лауреат на детския конкурс "Искри“ на БНР.  Дебютната му книга "Градът – градя и руша“ излиза през 2006 г. Новата му книга е своеобразно продължение на темите, които вълнуват автора. Публикувал е в алманах "Света гора“, "Антимовски хан“, списание "Тракия“ и други издания.

 

***

Губим си времето

             занимавайки се със себе си!

 

***

Аз не съм от посветените и никой нищо

                                                              не ми е посветил.

Аз не съм от окрилените, продадох перата

                                         за чаша водка и една цигара.

Аз не съм от талантливите – бързо се предавам.

Не съм от богатите, не съм от аристократите,

не съм, не съм...

 

Твой съм!

 

***

Искам да падна.

Тревата е толкова зелена.

Пръстта ухае на майка.

 

***

Работим за идеята.

Но само за онази идея, зад която има пари.

За останалите – умираме.

 

***

Телефоните, които ни спасяват, винаги са

с три цифри: аз,

човекът, който ще ме спаси

и огромното разстояние, което ни дели.

Да се обадя ли, на кой номер, ще дойдат ли

на време, а искам ли?

Ще ме спасят ли или аз ги спасявам.

Късно е – за тях,

за мен е прекалено рано.

Ръката е на половината път до телефона,

а вече е уморена.

Ще имам ли сили да извикам?

 

П.П. Помощ!

 

П.П.П. А ако нямам телефон?!

 

***

Болката в мен тупти

с ритъма на твоето сърце.

 

***

Книга на ужаса –

                            да живеем бавно

Книга на страданието –

                            да умираме бързо

Игра на пороци от пророци смазани

                            от обикновенни жени

Време е да свършваме –

                            с всеки оргазъм по малко умираме

 

***

Перверзията...

                      ражда гений.

 

Останалото е илюзия.

 

***

Мъртвите не говорят за живите…

                         Чакат ги.

 

***

И каза Господ:

                   "Нека бъде светлина..."

и биде...

           мрак в човеците

И забравили всичко си спомниха...

         "В началото бе словото..."

 

***

Мракът роди истината.

Маршируваме, битието ни изтощава.

Нарамили раници с мисли на другите -

храним се с тях.

Глозгаме ги, режем стъпалата им,

нямаме нужда от обувки.

Тотален срив, нов свят – бълнуван

                                                 от ситите!

© Сим Алексиев, ИК "Хермес", Пловдив 2012

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com