сервиз на хладилници варна

Глиптиката – изкуство върху площ от милиметри

Глиптиката е древно изкуство за гравиране на полускъпоценни и скъпоценни камъни. Един от малкото български майстори, които днес се занимават с глиптика, е Милко Синилков от Варна.

Според техниката на изработка творбите на глиптиката са два основни вида – камеи (изпъкнало изображение) и инталии или геми (вдлъбнато изображение). В древността глиптиката е привилегия само на аристокрацията, така е и днес, и то не само защото това изкуство е изключително скъпо и трудоемко, а и защото хората, които се занимават с него, са малко. В България те са не повече от 4-5 души.

Милко Синилков стои далеч от светлината на прожекторите и твърди, че за да се занимаваш с глиптика, са нужни търпение, внимание и изключително добро зрение. Хобитата му са няколко - дърворезба, иконопис и най-вече глиптика. Има ателие, където прекарва само по няколко часа на ден заради поразклатеното си през последните години здраве.

"Роден съм през 1957 г., точно сто години след дядо ми Петко Рачев Синилков, който е бил опълченец. Родът произлиза от габровското село Крамолин, откъдето семейството се изселило във великотърновското село Караисен от страх да не ги погнат турците, защото девет от чичовците на дядо ми били избити с четата на Хаджи Димитър. Дядо ми завършил педагогика в Одеса, участвал в Опълчението и след Освобождението дори бил за кратко бирник, но бързо се разделил с това занимание и станал учител във великотърновското село Алеково. Навремето дори имало спор на кого да кръстят селото – на дядо ми или на Алеко Константинов”, разказва Милко Синилков. Вероятно от дядо си той наследил просвещенския дух, защото по професия е учител по рисуване и трудово обучение. Бил е преподавател в няколко варненски училища и в село Кантарджиево, междувременно е работил и като дърводелец, за кратко време е елмонтьор в Корабостроителния завод във Варна, работи и в печатница, а на два пъти пътува до Германия, където продава своите икони.

Интересът му към фините изкуства датира отдавна. Роден е в Рудозем, защото баща му работи като миньор. "С дърворезба и иконопис се занимавам още от войнишките си години, а с глиптика – от началото на 90-те. Още като бях в VІІ клас, видях в едно издание на "Старогръцки легенди и митове” рисунка на гема. Стана ми интересно, защото там пишеше, че това е "резба върху скъпоценен камък”. Реших да пробвам как става и от дърворезбата се насочих и към други материали. Това бе през първите години, когато вече работех като учител. Започнах да търся инструменти, подходящи за обработка на камъните. Така се снабдих с едно зъболекарско борче, в последствие си набавих и други зъботехнически инструменти и лупи. От никого не съм се учил, няма и от кого. Досега съм направил около 50 геми и камеи, но у нас това изкуство не се радва на популярност. Наскоро ми се обади потенциален клиент, на когото 100 лева му се видяха много. В чужбина цената на една гема или камея може да достигне до 12 000 долара”, разказва Милко Синилков.

Част от гемите и камеите, които е направил, е показвал на ХVІІ Софийска международна изложба на минерали в Музея на земята и хората. Оттам се завръща с диплом за най-добро художествено изделие от минерал – за гемата от карнеол "Квадрига” (30/20 мм). Във варненската църква "Света Богородица Панагия” зографисва иконата на Свети Николай Мирликийски и иконостаса, негови са и иконите в параклиса „Св. Пророк Илия” в квартал Виница. Сред персонажите, които могат да се видят в неговите геми и камеи, са Атина Палада, Хера, Зевс, Артемида, Аполон, Патрокъл, Клеопатра, Света Марина, Свети Георги, тракийският бог Дарзалас, Момчил и Енихан баба. Камъните са на-различни - карнеол, планински кристал, авантюрин, ахат, обсидиан, нефрит, син халцедон, цитрин, тиргово око, лазурит, аметист... Най-миниатюрното произведение, което е направил до момента, е гема от ахат с образа на Атина с размери 10/9 мм. Направил си е и два автопортрета, единият от които (гема), украсява пръстена на ръката му.

"Започнеш ли, спиране няма. Жена ми дори казва, че страдам от прекален излишък на инат”, казва Милко Синилков, който се радва на пълната подкрепа на семейството си по отношение на трудоемкото си хоби. Съпругата му често му иска на заем някоя и друга лупа, защото тя пък обича да шие гоблени.

Засега глиптиката не е вписана в списъка на занаятите от Националната занаятчийска камара - преди време, когато Милко Синилков се обадил, за да попита, му казали, че досега никой не е изявил желание да се регистрира и за да го направи той самият, трябва да подаде специална молба, за да бъде включен допълнително и този занаят.

Милко Синилков не е показвал и нито веднъж направеното от него във Варна, макар че колекцията му расте.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com