сервиз на хладилници варна

Георги Кръстев: Ако човек има желание да прави нещо в живота си, трябва да работи, а не да чака нещо да се случи

Много от големите филмови фестивали по света включват в програмите си практически семинари за млади творци в областта на киното. Операторът Георги Кръстев разказва за тазгодишния си опит на два такива уъркшопа – в рамките на 61-ото Берлинале и на 64-ия филмов фестивал в Локарно, Швейцария, където се оказва единствен представител на България. 

Георги Кръстев е роден през 1986 г. във Варна. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ. Професионалният му интерес към киното датира от ученическите години. Засега филмографията му включва 4 – 5 филма с по-сериозна дължина - между 15 и 20 минути, множество едноминутни и филми от по 2, 3, 7 минути, които са показвани на фестивали за късометражно кино и видео арт в почти всички европейски страни, Канада, Армения, Китай, у нас - тази година в конкурса на Jameson и на фестивала "В Двореца”, Балчик.      

- С какво те привлече киното и по-точно операторското майсторство?

- Отдавна имам интерес към режисурата и монтажа. Навремето реших да кандидатствам операторско майсторство, защото ми се стори най-лесно, но в последствие разбрах, че не е така. Важно е да си в самия процес на работа, а всеки по-нататък може да прави и други неща. Още преди да започна да уча в НАТФИЗ съм участвал в много проекти с баща ми, Цветан Кръстев, с Виктор Петков, с Нено Белчев, правихме някакви опити за видео арт и късометражни филми и така постепенно са запалих.

Засега съм снимал само късометражни филми и видео арт. Следващата стъпка логично е пълнометражен филм, но за него трябва повече време, подготовка и средства, не става от днес за утре.

- С какво допринасят подобни уъркшопи, като този на Берлинале, за развитието на младите артисти?

- Уъркшопът в рамките на Берлинале - Berlinale Telent Campus, тази година се проведе за десети път. Кандидатстват и участват млади хора от цял свят, които работят във всички сфери на киното - от сценарий и режисура до монтаж. Изобщо идеята за този вид обучения тръгва от Берлинале, след това са направили такива кампуси в Сараево, в Токио, в Африка, в Северна и Южна Америка. Тази година за Берлинале бяха кандидатствали към 4000 души, на уъркшопа бяхме към 300 души от цял свят. Важно е, че поемат 90 процента от всички разходи, свързани с пътуването и престоя. Около 10 дена от сутрин до вечер присъствахме на практически занимания, лекции със световноизвестни имена от киното. Имахме срещи с Изабела Роселини, Ралф Файнс, Вим Вендерс. Посещението включва и акредитация към всички прожекции на Берлинале. Виждаш огромните опашки пред киносалоните, които започват от сутринта; имаш възможност да се запознаеш с хора от екипа на филмите, които се прожектират.

Ценното в тези уъркшопове е споделянето на опита, обменът на знания и информация, защото всеки споделя личния си подход към изкуството и киното, как се справя с трудностите. За това няма универсална истина, гледните точки са различни. Най-важни са контактите с младите хора, които са там. Разбираш по какъв начин се работи в чужбина – така, както трябва да е, а не както се прави у нас. Една от организираните срещи, например, Speed Matching, представлява срещи за бързи разговори с участниците - стоиш на кръгла маса и на всеки 2 минути събеседникът ти се сменя, нямаш достатъчно време да навлезеш в подробни разговори, но успяваш да се запознаеш с човека отсреща и да разбереш дали по-нататък можеш да имаш допирни точки в работата. За мен бе много ценна практическата работа с оператора Филип Рос, с когото правихме тестови снимки с две от най-новите дигитални камери и сравнявахме работата в различни условия с тях.

Друго, което ми направи впечатление, е че така наречените филмови звезди не поставят никаква бариера в общуването, много са земни, разговарят с хората, здрависват се, снимат се, раздават автографи, изобщо, нормално общуване. Полезни бяха и професионалните вечери и срещи, на които стояхме на една маса с поканените звезди, на всеки час можеш да смениш масата, да разговаряш с други. Докато тук в България всички знаменитости чакат да ги изолират на една маса и дори да няма достъп до тях.                      

- Така ли беше и в Швейцария, на фестивала в Локарно?

- В Швейцария оставих много добри приятели, учители и впечатления. Атмосферата беше много топла и приятелска, бяхме по-малко хора, а така е по-лесно да се опознаеш с другите, за разлика от Берлин, където мащабите са по-големи.

В Локарно, на Locarno Summer Academy, бяхме 38 души, само аз от България. Фестивалът е характерен с прожекциите на открито, на много внушителен екран, един от най-големите в света – 26/15 метра и виждаш как една прожекция събира всяка вечер към 8000 души на площада.

Обучителната програма, която сега се проведе за втори път,  е създадена с идеята да подготви участниците за следващия им по-голям проект. В случая тази програма беше насочена предимно към продуценти и режисьори, имахме срещи с продуценти на филмите, участващи в конкурсната част на фестивала, разясняваха се програми за намиране на финансиране за късометражен и пълнометражен филм или как да си представяш проекта по най-добрия начин пред комисия. Един ден беше отделен да представим собствени филми пред другите участници.

Странното е, че трябваше да отида в Швейцария, за да науча за една българска програма за копродукции. Когато отидеш в чужбина, разбираш, че България е отворена към света, равнопоставена е с другите страни и има шанс за много програми, стипендии, за които тук няма информация или може би не се съобщава за тях. Когато имаш тази информация, след това имаш реален шанс да се състезаваш с цял свят.

- Сега върху какъв проект работиш?

- На дневен план е да си завърша дипломния филм, но работя и върху други проекти за късометражни филми. Този месец ще участвам в един фестивал за късометражни филми в Науса, Гърция. На фестивала "Златна роза” във Варна трябва да се прожектиран филмът "История с торта”, който правихме с режисьора Милко Йовчев, аз съм оператор и монтажист. Филмът е по разказ на Захари Карабашлиев, участва Иван Бърнев. Изобщо за мен най-важна е идеята, посланието, което филмът носи. Повечето филми, които съм правил досега, са били или с много малък бюджет, или без бюджет и в един момент трябва темата и идеята да я съобразиш с финансовите възможности. Някъде тази схема работи, някъде не. Технологиите вече толкова много напреднаха, че може да се снима с телефони, фотоапарати, по-достъпно е. Но ако човек има желание да прави нещо в живота си, трябва да работи, а не да чака нещо да се случи.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com