сервиз на хладилници варна

Валерий Харченко: Филмът по повестта на Анатолий Приставкин бе мечтата на живота ми

На 21-ия филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна бе показан филмът на Валерий Харченко "Летящие по ветру листья", прожектирана у нас със заглавие "Летящи листа". Това бе една от първите му прожекции пред международна публика. Режисьорът разказва за работата по филма, създаден по повестта на Анатолий Приставкин.

Валерий Харченко е режисьор, актьор и сценарист. Сред филмите, в които участва като актьор, са "Край езерото" (1969, режисьор Сергей Герасимов) и "Младостта на Петър Първи" (1980, режисьор Сергей Герасимов). Режисьор на 15 игрални и телевизионни филма. Последните са телевизонният сериал "Вагончик мой дальний" по едноименната повест на Анатолий Приставкин и киноверсията от тази година.

- Вашият филм е създаден първоначално в телевизионен формат. Излъчван ли е в Русия?

- Филмът не е показван още по телевизиите в Русия. Показван е само киновариантът. Във Варна бе прожектирана тази версия. Телевизионния варинат ще покажем, когато се намери канал, който ще бъде заинтересован да го излъчи. Още не сме водили такива преговори, но в момента в Русия не е подходящото време, в което който и да е телевизионен канал ще се осмели да излъчи филма. Затова за нас беше по-важно да направим и киноверсия, която да се показва на фестивали, първо в чужбина, защото у нас е сложно да се показва такова кино. На най-големите фестивали у нас отказаха да включат филма в програмите си. Последният селекционер, който отказа, го направи с думите, че това е страшен и мрачен филм, от който ти се приисква да се обесиш. Сега си давам сметка, че може би е добре, че ми отказаха, защото филмът се прожектира във Варна и усещам, че тук намери отклик и разбиране, което е много важно. Както казах преди прожекцията във Варна, той не е адресиран само към руснаците, но и към българите. Това, на първо място, е не просто филм, а своеобразно писмо, което Приставник е написал, а аз съм го предал на зрителите със средствата на киното и искам това писмо да получи отговор или поне да бъде разбрано.

- А ако филмът не се излъчи по телевизията?

- В най-лошия случай никой няма да го гледа, ако не го покажем по телевизията за широките зрители. Да се надяваме, че след Варна ще му се отвори пътят за участие в международни фестивали и се надявам, че това ще се отрази и на приема му в Русия, въпреки че това в последно време у нас е много сложно. Ако го бяхме направили преди 3-4 години, може би щеше да е по-лесно, но сега попаднахме под ударите на строя.

- Защо решихте да направите този филм?

- Прочетох книгата на Приставкин и плаках. Разбрах, че цял живот съм търсил този материал и съм мечтал да направя такъв филм, не просто заради сюжета - Ромео и Жулиета в концлагера, а защото отговаря на моя вътрешен свят и на разбиранията ми. В повестта на Приставкин открих всичко, което исках да направя. В Русия казват, че писателите и художниците, изобщо творците, трябва да живеят дълго, аз бях длъжен да направя филма, за който съм мечтал цял живот. Така че когато прочетох повестта, веднага разбрах, че ще снимам филм. Работата продължи 6 години – търсихме пари, имахме сложни отношения с Приставкин заради авторските права. Той всъщност много не ми помогна при работата, но аз посветих филма на него – това е изписано в края. Неговото творчеството, както често става, надхвърля човешката личност.

- Това всъщност е донякъде автобиографичен филм.

- До голяма степен. Самият Приставкин е възпитаник на детски дом. Първото му произведение, посветено на тези теми – за детски домове, откъдето децата се изселват по заповед на Сталин, е "Пренощува облачето златно".

- Защо избрахте друго заглавие на киноверсията?

- Стори ми се, че заглавието на повестта и на телевизионния филм - "Вагончик мой дальний", което всъщност е от народна песен – тя звучи на едно място в телевизионния вариант, няма да бъде разбираемо за чужди зрители и за да не се превежда като вагон, който пътува надалеч, избрах друго заглавие, което според мен съответства на смисъла на филма. "Летящие по ветру листья" – това са листа, които летят през историята, философията, държавните закони, летят хаотично и са крехки - такъв е смисълът и метафората. Целият израз е заемка от творчеството на нашия поет и режисьор Генадий Шпаликов, който има такова стихотворение – ние сме като летящи по вятъра листа.  

- Във финала на филма звучи шансонът "Мъртвите листа" на Жозеф Козма, изпълняван от Ив Монтан. Какво общо има тази песен с филма?

- Това също е свързано с руската история. След 1956 година, когато  в Русия се провежда XX конгрес на КПСС, за първи път актьори, писатели от Запада пренимават тогавашната Желязна завеса и сред тях са и Ив Монтан и съпругата му Симон Синьоре. Той има концерт в Русия и цялата страна пее и слуша песните му. Нашето поколение асоциира 1956 година с тази песен на Ив Монтан. Главният герой в повестта и във филма Антон се връща през 1956 година в Москва и затова реших да включа песента. Дори и в Русия моето поколение ще разбере този намек, а младите - не. Така че това е специфичен момент от нашата история. Ив Монтан за нашето поколение беше като бяла ляствица от онзи свят, за който знаехме само, че е огромно зло, война и кошмар. Но изведнъж Желязната завеса се вдигна и ние видяхме прекрасни хора, с прекрасни филми и песни. Затова реших, че тази песен е символ на онова време за Русия.

- Смятате ли, че младите хора в Русия ще разберат Вашия филм?

- Бях удивен, когато младите хора, с които снимахме филма, водеха на снимките свои приятели. Видях, че те бяха почти потресени от ситуациите, от историята, за тях се откри съвършено нов свят, за който те нищо не знаеха, дори и за повестта на Приставкин. Както знаете, днес младите не четат много книги. Сега, ако ги питат "Обичате ли Приставкин?", те ще отговорят "Да". Младите хора приеха добре този филм, може би не толкова като философска история, а просто като човешка любов между 16-годишни, но и това не е малко. Благодарение на този филм те ще знаят повече за нашата страна от това, което се казва в учебниците, където пише, че съветският войник е най-добрият и ние сме спасили целия свят.

- Защо снимахте с непрофесионални актьори?

- Героите са млади, на 15- 16 години. Двама от тях участват в театралната школа към Малий театър, останалите нямат актьорска подготовка.

- Снимате ли нов филм?

- Имам проект, но търся финансиране. Това ще бъде филм по "Скучна история" на Чехов. Ще участва Юрий Соломин, ръководител на Малий театър, който е изиграл на театрална сцена почти всичко на Чехов, но нашето Министерство на културата не подкрепя такива проекти, искат филми за съветската армия, която е освободила Европа. Чехов, както казва самият Соломин, в Русия никому не е нужен. Той често пътува с Малий театър в Япония, където много обичат Чехов и Толстой и дори специално го викат да поставя произведения на Чехов. Соломин смята, че финансиране за нашия филм ще дойде от Япония.

Анатолий Приставкин (1931 – 2008) израства в дом за сираци. Автор на около 30 книги – разкази, повести, романи. Втората световна война и насилието над деца са сред големите теми в творчеството му. Придобива популярност по света с повестта "Пренощува облачето златно" (1987), преведена и на български език. През 1992 г. става председател на Комисията по помилването към президента на Русия, а от 2001 до 2008 г. е съветник на президента на Русия последователно по правните въпроси и въпросите за амнистията и помилването.

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com