сервиз на хладилници варна

Аладжа манастир - легенди, загадки и съвременност

На 3 декември в комплекса Аладжа манастир край Варна ще бъде официално открита новата интерактивна, мултимедийна експозиция "Аладжа манастир - история, легенди и загадки". На 3 езика - български, руски и английски, са представени историята на скалния манастир, проучванията през годините и най-интересните легенди.

Мултимедийната експозиция съдържа 5 модула: "Аладжа манастир. Исторически бележки", "История на проучванията. Братя Шкорпил", "Архитектура и манастирски бит", "Легенди" и "Скални черкви и манастири". Проучванията на средновековния скален манастир (XIII – XIV век) започват в края на ХІХ век от братя Карел и Хермин Шкорпил, основоположници на българската археология, на чието дело е отделено специално място.

Аладжа манастир - възстановка.

Аладжа манастир - възстановка.           © Владимир Димитров

Историята, битът и религиозните практики на монасите отшелници и легендите за манастира са илюстрирани с възстановки на художника Владимир Димитров и кадри от аудиовизуалния спектакъл "Легенди от Аладжа манастир", който от 2009 година намира място в програмата, която се предлага на туристите. Отделно са представени и други скални манастири в България (Басарбовския, Ивановския и други). Базата данни може да се обогатява с още информация за манастира. Мултимедийната експозиция е реализирана по инициатива на Асоциация "Шкорпил" - Варна, със съдействието на Регионалния исторически музей и Община Варна.

Аладжа манастир "Света Троица", издълбан във варовикова скала, се намира на 3 км. от комплекс "Златни пясъци". През 1968 г. е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение.

Манастирски бит - Свето Причастие, възстановка.

Манастирски бит - Свето Причастие.       © Владимир Димитров

Легендите

Отдавна било - още през турско време. По тези места върлували разбойниците на страшния Курдоолу. Никой не смеел да мине край развалините на стария пещерен манастир, защото хората приказвали, че който замръкнел наблизо, не се връщал повече. Носели се слухове за скритите наоколо съкровища, нощем под старите дървета и в скалите уж се появявали блуждаещи огньове и затуй всички заобикаляли със страх зловещите каменни грамади.

По туй време, нехаейки за приказките, в изоставените килии живеел един скитник. Денем обикалял околностите и търсел прехраната си, а вечер, когато мрак захлупвал развалините, заспивал, заслушан в тайнствения шепот на гората и скалите. Една нощ скитникът се събудил от неясен шум. Наблизо три пъти прозвучал гласът на кукумявка... Отекнал глух камбанен звън. Зазвучало тихо монашеско песнопение, а сред развалините затанцували странни светлинки. Неочаквано от мрака изплувала фигурата на стар монах. Очите му горели като два въглена, а дългата брада метяла пода. Той приседнал до каменното ложе на вцепенения от страх скитник и с тих глас заразказвал за миналото на монашеската обител. Когато от близките села пропели първи петли, монахът изчезнал. Всяка нощ той отново се появявал и продължавал разказа си. Една нощ монахът поверил на скитника, че недалеч от развалините още от езическо време имало старо подземие, в което били скрити несметни богатства. В този миг петлите отново пропели и той изчезнал. Скитникът го чакал на следващата нощ, но тайнственият нощен гост не се явил повече.

Тогава скитникът решил сам да търси съкровищата. Дълго обикалял из околността. Никой не знае открил ли е тайната съкровищница, но на селяните от околните села той разказвал, че уж намерил някакво старо подземие, в което имало четирийсет и девет пещери и пропасти. В дъното на последната скитникът стигнал до голяма желязна врата, заключена с огромен катинар, но когато се опитал да я отвори, отвътре се чул страшен глас и той уплашен избягал. Селяните не му повярвали, но приказките стигнали до ушите на турците. От Варна пристигнал с войници някакъв паша. Те хванали скитника и го накарали да им покаже входа към съкровищницата, но когато стигнали там, не открили нищо. Ядосани, турците набедили скитника, че помага на душманите на падишаха, и го затворили.

Години след освобождението на България от турско робство той отново се явил по тези места. Един ден с неколцина селяни от близкото село се скрили в гората, а когато се появили отново, носели със себе си три торби с жълтици.

Днес никой смъртен не знае къде е входът към тайната съкровищница и напразно иманяри го търсят. Вековната гора и скалите мълчаливо пазят тайните си. Смелчаци, дръзнали в безлунни нощи да доближат руините, разказват, че в тях припламвали странни светлинки, а някъде дълбоко под земята се носел глух камбанен звън.

© Валери Кинов, откъс от "Легенда за Аладжа манастир"

Новини от Градското списание - www.urban-mag.com